Тема 2: Миналото и паметта в българската литература - Запомненото минало като градивна основа на бъдещето в одата „Паисий” на Иван Вазов
„От днеска нататък българският род история има и става народ”
- АВТОРЪТ
а/ Художествен летописец на българския национален, социален и духовен живот преди и след Освобождението с половинвековна творческа дейност и 22 тома съчинения в поезия, проза и драматургия;
б/ Народен поет ,Патриарх на българската литература в две исторически и ценностно различни епохи – възрожденското „най – българско време” , „априлската пролет на българския национален дух” и следосвобожденското идейно безвремие, даващо предимство на хората „ с ниски чела и широко разтворени джобове” ;
в/ Творчеството му има народностен, патриотичен характер и в него се откроява свръхобразът на България, представена в своите исторически,географски, духовно-психологически и културни измерения;
г/ Родолюбивият автор сблъсква миналото и настоящето в тревогата си за бъдещето на Отечеството и извежда генералното послание, че паметта за героичното възрожденско време има превъзпитаващ характер , че съхранената българска величава история с нейните апостоли ще акумулира градивна сила и енергия за нацията;
- „ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ”
Продължението на "Тема 2: Миналото и паметта в българската литература - Запомненото минало като градивна основа на бъдещето в одата „Паисий” на Иван Вазов", ще откриете в "Учебно помагало за матура по български език и литература по новата програма за ДЗИ" с автор Атанаска Георгиева.
Поръчайте помагалото тук https://propress.bg/