Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Художникът, орнитолог и любител на природата от Добрич Валентин Катранджиев - как да „хванеш“ светлината

„Имам голяма любов към природата. Давам си сметка, че някои хора имат дарбата да виждат красотата на природата, други не могат. Такива като мен трябва да споделят тази красота, защото то, грозното всеки ден ти го навират в очите – има си хора за тази работа. Но красотата трябва да се споделя. Искам хората да видят природата през моите очи и да я обикнат.“

Думите са на Валентин Катранджиев – добричлия, художник, природолюбител, фотограф, орнитолог, който обича да казва, че всичко прави с любов. Споделя красотата, която сътворява и която го вдъхновява, в профила си във фейсбук. „Разни злободневни неща там няма, тях достатъчно други ги дъвчат“, казва.

Валентин е на 56 години. Живял е до 6-годишен в с. Царевец, но е роден в с. Паскалево, защото в Царевец нямало здравна служба. В Добрич е завършил ОУ „Ст. Караджа“, а в Ловеч - Техникум по ветеринарна медицина.

„От най-ранно детство рисувам - да съм бил 4-5 годишен, когато започнах. Един спомен от детските години на село имам. В детската градина трябва да съм бил … и прибирам се вкъщи и видях едни селски патици. Скочих да ги изплаша, а те литнаха и едната се блъсна в електрическите жици. Голям огън излезе, едната жица се скъса, а патицата падна на земята - жива и здрава. Аз се изплаших, че ще ям бой, прибрах се и легнах посред бял ден да спя. А исках да рисувам, но не посмях от страх да не ме накажат.“

В 7-и клас още не знаел къде иска да продължи да учи. Класната му Коянка Ненова го насочила към училището по изкуствата в Котел. Трябвало обаче да се подготви в школата на Тодор Балев. Големият художник му дал да нарисува една стомна и като видял резултата казал, че няма да го бъде в тази сфера. „Трудно го преживях и съм му благодарен за тези думи, защото си казах, че може художник да не стана, но ще продължа да се занимавам с това, което обичам“, спомня си Валентин.

Като не могъл да отиде в Котел, решил - Ветеринарен техникум в Ловеч, защото обича животните. „Но каква е тази професия си нямах представа. Не беше за мен, нямаше тръпка.“

Работил известно време като ветеринарен техник – в Бранище, в Телериг. След 2-3 години съкратили голям процент от техниците и дотам. След това работил на различни места, във ветеринарна аптека, в шивашки завод, даже в екарисажа, за който не иска да си спомня.

„Постепенно разбрах, че трябва да се върна към това, което обичам. През 2003 година ме ангажираха за следенето на миграцията на птици към Българското дружество за защита на птиците. Почти без пари правиш това, но се чувстваш свободен“, казва Вальо. Бил е на много места в страната в преследване на птичи ята, участва в мониторинга на зимуващите гъски в Дуранкулашкото и Шабленското езеро. Участва като доброволец в различни кампании – охрана на гнездата на царските орли при Пъстрогор в Сакар, преброяването на белия щъркел, среднозимното преброяване на водолюбивите птици.

„Имам голяма любов към природата. Фокусът към птиците дойде малко по-късно. Първият, който ме запали по природата, бе писателят Емилиян Станев – бях много малък, още не можех да чета, но слушах внимателно, когато в къщи ми четяха. Никога няма да забравя и книгата на Петър Славински „Птиците долитат при нас“.“

Валентин Катранджиев е единственият художник от източна Европа, който е приет за член на Artists for Conservation. Това е престижната световна природозащитна организация и обединение на творци, посветили се на дивата природа, със седалище във Ванкувър, Канада.

„Мечтаех да вляза там. Споделих с моя приятелка от САЩ и тя ме окуражи да кандидатствам. Не вярвах, че ще ме приемат. Те поддържат 500 души членска маса и приемат нови само ако някой се откаже или почине. Имаше 9 места свободни тогава, през 2014 година. Аз изпратих снимки на две мои картини и те ме приеха само след две седмици. След това пет години – до 2018 година, участвах в годишните им изложби, които организират всяка есен“, споделя Валентин.

Той е излагал свои творби във Ванкувр, в Тусон, щата Аризона, в щата Мичиган. Негови картини са собственост на частни колекционери от Англия, Швейцария, Холандия, САЩ, Румъния, Белгия и други държави.

Казва, че му липсва енергия да направя своя изложба в Добрич. „Нямам чак такава потребност да се показвам. Давам си сметка, че други неща ме вълнуват – за мен е важно как въздействат на хората картините ми. Искам те да видят природата през моите очи и да я обикнат. Радва ме, ако мога да вдъхновя млади художници. А пък изложби, награди – за тая работа си има други хора.“

Преди дни е завършил картина, която ще замине в САЩ, щата Монтана, при частен колекционер. „Как ми тръгнаха продажбите в чужбина ли? През фейсбук ми се отвориха вратите. Направиха ми профил преди години едва ли не насила - аз много-много не исках, не си падам. Но пък там открих художници, които харесвам – когато те нарисуват нещо ново и го споделят, аз го виждам веднага. Така реших и аз да си качвам там нещата. С годините придобиваш някаква популярност, а клиентите харесват стила ми и за мен е най-голямата награда е ако творбите ми носят позитивна енергия на хората, които ги купуват.“

Всъщност първият човек, който купил картина от Вальо, бил чичо му. Още бил дете, а чичото, за да го подкрепи и да го стимулира да рисува, купил от него детска рисунка с акварел… за 5 лева.

Не е завършил художествена академия, но казва, че се учи постоянно. „Да Винчи е казал, че трябва да се вглеждаш в природата и там ще научиш всичко, което ти е нужно – цветовете, светлината, сянката, как се променят те. Този процес на постоянното учене не спира. Може би с академията щеше да ми е по-лесно, но аз вървя по трудния път - по-бавно, но със стабилни знания. Уча се от художници, които харесвам, опитвам се да ги разгадавам.“ Любим му е американският художник-реалист Ричард Шмид.

„Правя всичко с любов. Някои хора имат дарбата да виждат красотата на природата, други не могат. Такива като мен трябва да споделят тази красота, защото грозното всеки ден ти го навират в очите. А красотата трябва да се споделя“, каза Валентин в края на разговора ни и добави, че бърза да се прибере и да рисува. 

Искал да „хване“ светлината.

c