Иван Тодоров от "ХобиСклуб" - Добрич: Честит празник на всички слепи!
„Честит празник на всички слепи, слабовиждащи и съпричастните с тяхната съдба!“, казва днес председателят на неправителствената организация „ХобиСклуб“ – Добрич Иван Тодоров. Поводът е днешният Световен ден на слепите хора.
На този ден всички слепи и слабо виждащи хора в света се прекланят пред подвига на един френски благородник Валентин Аюи, който виждайки тежката съдба на тази група хора, се заема да върне достойнството и подобри съдбата им.
Иван Тодоров споделя защо днешният ден е определен за Световен ден на слепите хора.
Тогава слепите хора са били използвани в кръчмите, където богатите клиенти се забавлявали, като хвърляли към нищо неподозиращите слепи хранителни отпадъци, изгнили плодове, пасти, яйца и друго, а това предизвиквало много смях сред клиентите на заведението. Пред тази човешка несправедливост към ослепелите от стрели, копия и шпаги рицари, Валентин Аюи се замисля как може да помогне на нещастните хора.
В знак на почит и благодарност рожденият му ден 13 ноември /1745 г./ става символ за празнуване сред незрящото съсловие във света.
През 1946година по случай 200-годишнината от рождението му световната общественост със съдействието на ООН определя 13 ноември за Световен ден на слепите.
Преломният момент в живота на Валентин Аюи в отношението му към слепите хора настъпва когато в един ден той подава монета на сляп младеж, който проси пред църква.
Останал много удивен , когато младият слепец му връща монетата със следните думи:
- Вие сте ми дали сребърно екю, господине, мислейки си вероятно ,че това е едно су.
Аюи трогнат от честността на слепия младеж се вглежда внимателно в тънките чувствителни пръсти и начина, по който той опипва монетата, след което я разпознава безпогрешно. И се замисля дълбоко, как, по какъв начин този на пръв поглед изглеждащ безпомощен сляп млад човек е успял да обучи пръстите си на такава чувствителна осезаемост, за да постигне такова съвършенство при възприемане на релефните форми. Тогава ученият поканва просяка в собствения си дом, където го обучава в продължение на една година.
В момента той е смутен от догадката как така векове наред никой не се е сещал, че липсата на зрение може да бъде компенсирана до голяма степен чрез обучението и усъвършенстването на другите човешки сетива - слух, обоняние, вкус, осезание.
Слепият младеж се наричал Франсоа. Изборът на Аюи се оказва сполучлив. Незрящият Франсоа е умен и буден младеж. Интелигентността му помага допълнително и той бързо усвоява всичко, което Аюи му преподава. За кратко време научава четене, писане, смятане и география, макар че се използва тежък калиграфичен метод за изобразяване на буквите и цифрите, и опипване с пръстите изпъкналата част на текста. Главният принцип на този метод е следният: заместване на зрението с осезанието.
За да покаже добрите резултати от своята работа, Аюи решава да представи своя ученик пред кралска комисия. Отпускат му и средства, с които той разкрива училище за слепи. Впоследствие учениците на Валентин Аюи показват отлични резултати .
Преди около 200 г. един от учениците Луи Брайл прави гениално откритие да използва комбинацията на шест изпъкнали точки. С възможните 63 комбинации през 1825 г. се създава известният в целия свят релефно-точков шрифт на Луи Брайл.
Като обобщение цитираме думите на един също тъй заслужил деятел в областта на тифлопедагогиката австриеца Карл Брюклен, който пише следното „1784 година може да се смята като година, в която е започнало системното обучение на слепите. И по-рано се е писало и обсъждало по въпросите за обучение на слепите, но пръв опит да реализира това е извършил един плодоносен гений и неуморим пионер”. Това е Валентин Аюи.
