Водещи новини Политика

Тодор Моралийски: Подкрепа на малкия бизнес, бъдеще за селото и Добруджа

Тодор Моралийски е земеделски производител, обработва около 200 декара земя в община Балчик. Първи започна да отглежда лимец в региона. Бивш председател на Поземлената комисия в Добрич. Председател е на Добруджанския фермерски съюз. Кандидат за народен представител от гражданска квота в листата на „Демократична България“ – с №30 в листата, а неговата преференция е 109

Защо решихте да се включите в листата на „Демократична България“ за народни представители?

Аз се включвам в листата на кандидатите за народни представители защото съм земеделец, защото съм добруджанец и смятам, че във всяка листа трябва да има хора като мен.

Кой е Тодор Моралийски?

Малък земеделски производител, който обработва около 200 декара земя, половината от която е собствена онаследена, а другата е на моите братя и сестри, както и на приятели.  По стандартите в България развивам микро бизвес, защото, за да е малък бизнесът ти, трябва да имаш 10  работници т.е. да имаш трактори, инвентар и т.н. за 5-6 млн. лв. В този смисъл аз, както и другите членове на Добруджански фермерски съюз, нямаме представителство. Трудно достигаме до проекти. Не можем да кандидатстваме, за да закупим техника. Не можем да създадем и организация, защото сме неглижирани – от служби, от МЗХ, както и като държавната политика. Защото, ако производител като мен, реши да създаде цех за преработка на продукцията си, той не може, тъй като изискванията за едно малко производство са същите като за цех или дори фабрика.

Да разбирам ли, че като народен представител ще работите за промени в законодателството с цел облекчаване на условията за развитие на бизнес от малките производители?

Затова участвам в отбора на „Демократична България“, който се явява на изборите с №30. А моята преференция е 109. Колкото повече хора ме подкрепят, толкова по-силно ще мога да представлявам хората като мен и техните проблеми пред водача на листата ни, който вярвам, че ще бъде част от следващото Народно събрание. Вотът за мен ще определи каква ще е тежестта на моята дума. Тук искам дълбоко да подчертая, че няма да приема някой да конфронтира бизнеса – микро и малък, срещу среден или едър. Защото ако нас държавата трябва да ни защитава, то на средния бизнес трябва да се помага, но никой не казва, че на големия бизнес трябва да се пречи. Не бива да бъдем противопоставяни. Всеки от нас създава своя колорит в областта, в която се развива. Малките земеделски производители са лицето на селата.  Ние сме хората в селата. И когато възрастен човек има нужда от помощ, ние сме първите, които се отзоваваме. Затова, ако някой иска да развива селските райони, нека да го прави чрез нас, чрез малките стопани. Включително чрез фермерски пазари, където да представяме продукцията си. Защото тя е екологично чиста. Например, първи в Североизточна България ние започнахме производството на лимец, на спелта, гол овес, за да могат хората наистина да се срещнат с чиста продукция и с чиста храна. Това е лицето на малкия производител. Има овцевъди, хора с по две-три крави, които произвеждат мляко. Възхищавам се на съседна Румъния. Само на 50 километра от Добрич се провежда фермерски пазар, където производителите изнасят своята стока, включително и жива продукция. И никой не ги тормози с проверки. Оправданието на българските служби е, че това са разпореждания на Европейския съюз. Нима Румъния не е в ЕС? Но това се отразява и на развитието на селските им райони. В техните села могат да се видят много млади хор. А при нас няма, защото някой е развил селски райони само като е харчил пари, но селските райони не са развити. Те са си изостанали.

Важно е да се развият и т.н  къси вериги, които се характеризират с кратко разстояние или намален брой посредници между производителите и потребителите. Те се считат за най-подходящите канали за органични/биологични и местни специфични продукти на дребни и средни земеделски производители, които имат ограничени възможности за участие в конвенционалните търговски вериги, но могат да бъдат много ефективни при директните продажби.  

Т.е. трябва нова и адекватна политика по отношение на селските райони?

Разбира се, че трябва да има адекватна политика по отношение на селските райони. Прави впечатление, че много млади хора започнаха да се връщат по селата и да стягат родните си къщи. Защото, ако в един голям град, спрат токът и водата за една седмица, не бихме могли да си представим какво ще се случи в един жилищен блок. На село нямаме такъв проблем – вадим вода от кладенеца, палим свещ, месим питка и се справяме. И най-важното – няма да останем без работа. Може да не сме богати, но няма да гладуваме. Следващото управление на държавата трябва да направи така, че всички ние, дребните земеделски производители,  да се чувстваме добре. Затова призовавам на 14 ноември да се гласува. Ако харесват нас от „Демократична България“, да ни подкрепят с №30, и мен с преференция 109. В проекта „Демократична България“ има много читави хора, хора, които могат да работят за Добруджа, за развитието на бизнеса в региона, а нашият бизнес е свързан много пряко със земята. Дано ситуацията се развие така, че да започнем да произвеждаме не само жито и слънчоглед, които да изнасяме с корабите, но и да имаме преработена продукция, за да има принадена стойност. Можем да го направим в Добруджа, но зависи как правителството ще  гледа на нашия район.

Вие сте пряко свързан със съвременните процеси в Добруджа, с връщането на собствеността на земята. Какво е виждането Ви за размера на рентите?

Това е въпрос, който държавата трябва да регулира. Въпреки че става въпрос за взаимоотношения между две страни, трябва да има гаранция. Аз съм участвал в процеса на връщане на 1 милион декара земя, тъй като тук беше най-голямата поземлена комисия. И хората с голяма надежда очакваха да им бъде върната собствеността. Тя е нещо, което трябва да носи приходи и спокойствие. Добре е, че засега в област Добрич нивата на рентите се задържат и се отива към над 100 лева на декар в някои общини. Хората, които имат собственост, трябва да оценят това. Неслучайно много фирми инвестират именно в земя, защото няма риск за парите, но и има много добри като доходност.   

В името на какво трябва да се гласува на 14 ноември?

Надявам се, че в следващия парламент ще влязат хора, които да направят така, че да не сме последни в Европа. При богатата земя и природните дадености на България сме длъжни да създадем условия за развитие на инициативата на хората.Трябва българинът да бъде освободен от тежестите на бюрокрацията. Тогава той ще може да се развива. Трябва да има гаранция, че това, което е започнал, утре ще може да го завърши, а неговите деца да го продължат. В Народното събрание трябва да влязат нови хора, които да имат нов поглед за развитието на България, за да не се налага всички да се запътим към терминала на летището. Вярвам, че тук можем да изградим успешно нашия бизнес, но зависи от хората, които ще влязат в парламента. Надявам се, че този път ще се състави правителство. Затова нека всички, от които зависи, да си подадат ръка и да се работи в името на България. Тогава ще могат да се направят много неща за страната, но и  за Добруджа.

Дано в Народното събрание влязат депутати, които да мислят за хората. Ако аз съм сред тях, именно такава ще е моята насока. Ще работя за добруджанци, защото аз съм добруджанец и обичам Добруджа.  Затова трябва да гласувате с №30 за „Демократична България“ и за мен с преференция 109.

КУПУВАНЕТО И ПРОДААВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *