Тема 1: Родното и чуждото – Родният житейски театър на абсурда в „Балкански синдром” на Станислав Стратиев

„Ако сме дали  нещо на света, това е българският  модел….казано  просто  –  обратното на всичко… с  него  ще  бъде  свършено, когато всички  отидем  в  Канада. Както  ще  бъде  свършено  и  със  самата  Канада…”

1.  АВТОРЪТ

   а/ Хуморист и сатирик  от 80-те и  90-те  години  на  20  век;

   б/ Автор  на  разкази, повести, драми, комедии,  фейлетони, сценарии, есета, фрагменти миниатюри; / литературнородовите му форми са епически и драматически/;

  в/  Тематично разработва опозицията родно – чуждо, като  своето, българското, балканското е негативно и необяснимо, неразбираемо контрастира със своята мнимост  на фона  на тяхното, различното, нормативно уреденото със своята истинност; Критикува  тоталитаризма и като фундаментална основа, върху която се развиват , избуяват и се размножават отрицателни до крайност, до парадоксалност черти в националния ни, социален и духовно-психологически характер;

г/ Наследник и продължител на Алеко-Константиновия творчески почерк, но  ако Алеко коленичи пред своя народ  като персонификация на святото родно и се изправя срещу Бай Ганьо като уродливо въплъщение на антиродното, Станислав Стратиев уеднаквява персонажите си от долу до горе  по социалната и властовата стълба и за него  родното вече няма положителен знак и със своята тъжно-смешна „уникалност” е дори заплаха за положителното чуждо;

д/ В творчеството му съизмерването „Ние и другите” не е, не може да бъде и , уви, няма да бъде в наша полза  най-вече по субективни , вкоренени причини; За него България е страната на неограничените невъзможности и мечтата на българите е да не бъдат българи…;

е/ Най-популярните му творби са публицистичната книга „Българският модел”, сборникът разкази „Вавилонска хроника”, комедиите „Римска баня”, „Сако от велур”, „Рейс”, „Балкански синдром”, сценариите за филмите „Равновесие”, „Оркестър без име” и др.

• „БАЛКАНСКИ СИНДРОМ” – АБСУРДЕН СЦЕНИЧЕН РАЗКАЗ ЗА НЕИЗЛЕЧИМО ОТКЛОНЕНИЕ ОТ НОРМАТА; Премиерата е през 1987 г. в Сатиричен театър София; През 2010 г. Мариус Куркински като режисьор поставя пиесата на сцена и й вдъхва нов-стар живот в условията на „българската демокрация”;

          а/ Жанр –  Съчетава особеностите на комедията, фарса, водевила, фейлетона, които изобразяват  принизяването, разкривяването и заличаването на високо човешкото през призмата на горчивия, сардонистичен смях; Паралелно са използвани етапите на комичното : хумор, ирония, пародия, гротеска и др;

         б/ Анализ на заглавието –  Информира за съвкупността от симптоми на едно ценностно заболяване на определено място, в определено време и за едно определено  не-гражданско общество, в което множеството е единно само в негативните мисловни и поведенчески нагласи;

                                                               2

 в/ Основна тема –  Частният и общественият живот на българина в условията на социализма като израз на многопосочния кич, на лошия вкус, на фалшивите стойности, на вездесъщата имитация, на прикритото и престореното ;

  г/ Основна идея – Авторът сам я извежда във фразата си: „ „Балкански синдром” е концентрат на света ни”, т.е. творбата разкрива  печалната родна действителност, фатално изостанала спрямо развиващия се, модерен чужд свят, закостеняла в своята неадекватност за новото; Между родното и чуждото има драстични различия ,защото своето стои на едно и също място, статично е, чувства се удобно в своя застой и регрес, а чуждото прогресира  и се усъвършенства;

 д/ Сюжет и композиция

• Две действия, фрагментарни, непоследователни, с неочаквани обрати; липсва единен сюжет;
• Нарисувана е една колажна картина на българските нрави, взаимоотношения, конфликти, олицетворени от „малкия човек”, който и преди, и сега е в безизходица и търси абсурден изход за себе си; Докато властта официално мисли за съдбата на човечеството, неофициално изобщо не мисли за съдбата на отделния човек, него го няма, той не съществува;
• От залата на театралната сцена излизат герои, които разказват своите истории, монологично представят проблемите си, които са и смешни, и тъжни, и големи и дребни, засягащи абсолютната подмяна на доброто със злото, на истината с лъжата,на вярата с безверието, на любовта с безразличието, на закона  със  заобикалянето на закона, на разбирателството с противоборството, на реда с хаоса, на изкуството с халтурата, на европейския „климат” с българското „климатично” неравновесие; В действие е схемата „ театър в театъра”;
• Във финала пратеник на извънземна цивилизация след внимателно външно,странично наблюдение обективно оценява нашия абсурден свят и коментира ужасния, битпазарен, циркаджийски  балкански синдром , който налага антилогиката  за две минути да се събори едно дърво,раснало двеста години; да се секат гори и да се прави хартия, на която да пише,че горите не трябва да се секат;  банани  да си купи месарят, който дава месо на продавача в плод-зеленчук;  място в жилищна кооперация да се получи срещу място в университета; бащата да се харесва на децата си, ако е безчестен и непочтен; „да се прави вятър”, да се ласкае посредственият,но силният на деня; любовта да е хубава само ако се продава в Кореком; да се цени псевдоизкуството; Правилното, редното, ценното е ненормално и от него трябва да се срамуваш,защото не ти е полезно;
• ОБРАЗИ  В  КОМЕДИЯТА –  Анонимните хора от улицата, типизиращите лица на човешката безпомощност, на оцеляващия инстинкт, на широко затворените очи за силата на задкулисието; Назовани са не с имена,  а със социалните им роли или с означаване на биологичния им пол : Първи мъж,Зрител от Бели Искър, Кум, Бяла врана, Директор на театъра, Жената символ, Жената с проблем и др;  Обезличаването е всъщност изискване на обществения строй за превъзходство на масовостта пред индивидуалността; Родното е кухо,празно, незначително, деформирано,  на светлинни години дистанцирано от чуждото;

Критичната реплика на Пенчо Славейков „В България най-вероятно е това, което не е за вярване!”, произнесена през 1897година  в погребалното слово за Алеко Константивон, е безспорно актуална и сега и Станислав Стратиев многократно я повтаря по различен начин;

Следващия петък ни очаквайте с обобщение по темата „Родното и чуждото” не само в трите представени творби, но и в невключени в програмата  за  ДЗ и  по БЕЛ творби, както и  есе, формулирано по тази актуална тема.

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература, и с подкрепата на “Камут-Еко” ЕООД-Добрич.