Новата матура Образование

Тема 1: Родното и чуждото в българската литература – Четвъртата медийна власт в услуга и за употреба в „Бай Ганьо журналист” на Алеко Константинов

 

„Че голям  мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите/па и няма нужда!/, па псувай наляво и надясно….Нали е работа да омаскарим тогоз оногоз…”

Атанаска Георгиева
  1. АВТОРЪТ – ЩАСТЛИВЕЦА  С НЕОСЪЩЕСТВЕНА ХУДОЖЕСТВЕНА ЗАДАЧА  „ ДА ИЗГРЕБЕ  НЕЧИСТАТА И ГНУСНА ПЯНА, ИЗПЛУВАЛА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ОБЩЕСТВОТО”, ЧРЕЗ ХУМОРА И САТИРАТА ДА ПРЕБОРИ БАЙГАНЬОВЩИНАТА. Нелепата му смърт е доказателство, че в следосвобожденското духовно безвремие „Бай Ганьо уби Алеко”;

а/ Твори през 90-те години на 19 век, когато в свободна, капитализираща се България родното и чуждото преобръщат моделите си спрямо Възраждането – родното, своето, българското, съотнесено към властта, е натоварено с ценностен упадък , нравствена деградация, бездуховност и беззаконие, а чуждото, европейското е образ на цивилизацията, демокрацията и спазвания закон ;

б/ Продължава и усъвършенства традицията в пътеписа, фейлетона и сатиричния разказ. Методът му на изображение е социалният реализъм, чиято основна особеност е изграждането на типични герои при типични за времето и мястото обстоятелства;

в/ Неговият висок етично-естетически идеал  е претворен чрез своя антипод, чийто събирателен образ е Бай Ганьо като превъплъщение на несимпатичното, грозното и безобразното у човека, на смешния и страшния, на жалкия и опасния политически, социален и неморален хищник, завоевател, диктатор, разрушител , отроден от  положителното свое и невъзприемчив към положителното чуждо;

г/ Най-физиономичната му творба е „ Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин”/1895 година/, композирана в две части,/ 9 + 3 фейлетона/, представящи географското, хоризонтално, повърхностно, транзитно  пътуване на съвременния антигерой  „ по Европа” и социално-политическото, вертикално, арогантно, нагло пътуване на келепирджията, „цял европеец”, по стълбата на властта в следосвобожденска България, където и когато грабителски се разиграват големите пари;

2. ЕПИЗОДЪТ „БАЙ ГАНЬО ЖУРНАЛИСТ”

  а/ Трети, последен фейлетон от втората част на книгата портрет, където Бай Ганьо се развива в посока от зло към по-зло и Алеко е безкомпромисен в неговото разобличение. Хуморът и иронията са трайно заменени от сарказма;

б/ Анализ на  заглавието – за пореден път назовава името на героя, което едновременно персонализира и обобщава порока и пошлостта, и въвежда неговата нова обществена роля –  да формира, манипулира и контролира общественото мнение. Пародията се усеща на подтекстово ниво, като ролята на медията, на вестника като глас на истината е преобърната, снизена, окарикатурена;

в/ Основна тема – алчното, неутолимо желание на псевдопатриота  „ да докопа келепира, кьоравото, кокала”, „да клъвне по нещо” със своята шайка от престъпници  чрез слугинажната, платена, употребена журналистика, която  никога не е в опозиция, а винаги с „ вечните наши – вчерашни, днешни и утрешни”;

 г/ Основна идея –  Сблъсъкът между две ценностни системи за жалост дава превес на новото, негативно „свое”, на не-родното  родно пред установеното „чуждо” . Опозицията раздалечава максимално полюсите  си и дава „право” на лъжата , безчестието, практицизма, продажничеството. Българската, родна журналистическа практика е да се слугува на властниците  срещу добре платените услуги, докато  чуждата, европейска, свободна журналистика  умее смело  да критикува, да коригира, да детронира властниците, предали  гласуваното обществено доверие;

д/ Сюжет и композиция – Бай Ганьо и компания / Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина, Гуньо Адвокатина/ обсъждат в кръчмата/ познат художествен топос на порока/ нови възможности за бързо, непочтено забогатяване, като егоистичният личен материален интерес стъпква всякакви национални интереси . Изборът е да се издава вестник  с  условното и парадоксално заглавие „Народно величие”, чиято програма ще следва омаскаряването, саморазправата с политическите противници, поръчана от управляващите. „Журналистическият” цинизъм   дори  не е прикрит зад благовидни изрази, а буквално тържествува в готовността  вестникарите да замазват очите, да залъгват, „да изкалъпват”, т.е. да клеветят, да съшиват измислени истории, новини и твърдения в различни жанрове. Родната медийна „етика” прозвучава в агресивните реплики на съвременния антигерой: „ наблъскайте там, каквото ви дойде на ума”, „напсувайте опозицията”, „ карай колата”, „ като  подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт”;

3. ГЕРОИТЕ НА ФЕЙЛЕТОНА – БАЙГАНЬОВЦИ С АБСОЛЮТНО ЗАЛИЧЕНА ЧОВЕЧНОСТ

   Първогероят  Бай Ганьо е водач на свои, заобиколен е от себеподобни, следовници, двойници, безнравствени копия. От него като герой  търбух се пръкват и впоследствие се размножават узурпатори на всички власти в държавата;

4. ФИНАЛ НА ФЕЙЛЕТОНА И НА ЦЯЛАТА ТВОРБА –  Алеко, радетелят и защитникът на автентичното „родно”, се прощава с Бай Ганьо като войнстващ образ на печалната родна действителност. Авторовата присъда  над опорочения обществен строй прозвучава в констатацията : ” Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…Прощавай! Не е за чудо пак да се срещнем”. Потвърден е неосъщественият диалог  родно-чуждо, българско-европейско и е загатната отворената композиция на фейлетонния сборник с възможности той  да се дописва, докато байганьовщината е по-провокативна, прилепчива и заразна.

Очаквайте  ни следващия петък с представянето на комедията на Станислав Стратиев „Балкански синдром” отново по темата „Родното и чуждото”.

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература, и с подкрепата на “Камут-Еко” ЕООД-Добрич.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *