Общество

22 октомври – Международен ден на заекващите хора

22 октомври е Международният ден за информираност относно заекването. Денят се отбелязва като такъв от 1998 година насам.

Какво е заекване?

Заекването е разстройство на плавността (или флуентността) на речта, което според някои изчисления засяга около 1 – 2% от населението след детска възраст. Според последните изследвания хроничното заекване е неврологично нарушение, но все още не е открита ясна причина, а по-скоро се наблюдава комбинация от различни фактори. Засега няма доказана ясна генетична причина или предразположение.

Как се проявява заекването?

Заекването се проявява като речево нарушение, при което заекващият удължава или повтаря звуковете, сричките или думите или получава т.нар. речеви блокове, докато говори. Възможно е да се проявява както по-рядко в хода на речта, така и почти на всяка дума. Речевите блокове могат да бъдат с различни дължина, като е възможно да бъдат съпровождани и от тикове.

Кога се появява заекването?

Около 20% от децата преминават през период на нарушена плавност между 3- и 5-годишна възраст, като малък процент от тях развиват хронично заекване, което продължава и в зряла възраст. Заекването като симптом на органично нарушение може да се появи във всяка възраст вследствие на травма (например вследствие на мозъчна травма, инсулт и др.).

Какви са причините за заекването?

Причините за заекването са най-различни: от наследственост през силен стрес, който го „отключва“ (но не е негова причина), или като симптом на неврологично нарушение вследствие на органична травма. Заекването обаче не се появява като имитация на говора на човек, който заеква. Заекването не се причинява и от психологическа или емоционална травма, макар че може да се „отключи“ след преживяването на такава (психологическите модели, свързани със социализацията и управлението на социалната среда, са по-скоро инструменти за справяне със заекването, а не са негова причина).

Лекува ли се заекването?

Има редица терапии за управление на заекването, като повечето от онези, насочени към младежи и възрастни с хронично заекване, не се стремят да го отстранят, а да научат човека, който заеква, да се справя с него, със стресовите ситуации и с изискванията на социалния живот (тоест да направят заекването „приемливо“).

Как да общуваме с хората, които заекват?

Както с всички останали хора – старайте се да ги изслушвате, да поддържате контакт при общуването, не ги прекъсвайте и не им довършвайте думите.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *