Д-р Желязков: Доставя ми удовлетворение да видя щастливите очи на излекувания пациент

По повод днешния Ден на българския лекар изпълнителният директор на Многопрофилната болница за активно лечение /МБАЛ/ в Добрич д-р Георги Желязков бе избран за Лекар на годината на област Добрич от Управителният съвет на Регионалната лекарска колегия. Д-р Желязков е на 36 години. Завършил е Медицина в Медицинския университет във Варна, там е придобил и специалност Ортопедия и травматология. И двамата му родители са лекари – д-р Галя Бодичева е педиатър, а д-р Митко Георгиев е началник на Отделението по ортопедия и травматологията в МБАЛ-Добрич. Лекар и съпругата му, д-р Кристина Желязкова е педиатър в Детско отделение на болницата.

Д-р Желязков, как приемате решението на УС на РЛК, с което сте избран за Лекар на годината на област Добрич?

За мен решението е голяма чест. Благодаря за оказаното доверие, защото тази награда е следствие на работата на колегите и я посвещавам на тях за това, което направиха през последната година и половина, а и преди това. Защото без тях това нещо нямаше как да бъде факт.

И двамата Ви родители са лекари? Това ли беше детската Ви мечта - да ги последвате в професионално отношение?

Детската ми мечта може би е била различна, но с течение на времето животът около мен, свързан с родителите ми, по една или друга причина, директно или индиректно, ме наведе на решението да поема този път. И ако трябва втори път да го направя ще го направя по същия начин.  Не съжалявам нито за миг, че съм избрал тази професия. Защото хуманната идея е нещо, което вътрешно ми доставя удовлетворение. А именно - да видя щастливите очи на излекувания пациент и благодарността в погледа му.

Помага ли Ви това, че родители Ви са лекари? Търсите ли ги за съвети?

Разбира се. Те са първите и основните ментори, които са ме изграждали като човек, като лекар. Защото преди да станеш лекар ти трябва да си човек. Благодаря им изключително много за всичко, което са направили за мен.

Поехте ръководството на болницата в много тежък момент - когато имаше голям ръст на заболели от COVID-19. Трудно ли Ви беше? Кой Ви подкрепи?

Подкрепиха ни всички около нас в идеята да решим този проблем – колегите в болницата, Общината, Регионалната здравна инспекция, Районната здравно-осигурителна каса. Изключително много им благодаря за съвместната работа през последната година и половина, защото когато има кауза и хората се обединят има краен резултат.

В момента се занимавате с административна работа, липсва ли Ви контактът с пациентите?

Аз ежедневно имам индиректен контакт с пациентите, те идват и изразяват своето мнение под идна или друга форма. Но прекият контакт пациент-лекар като лечител ми липсва, разбира се.

Как българският лекар се справя със задълженията си в условията на световна пандемия?

Изключително достойно се справя българският лекар и според мен не отстъпва по нищо по отношение на лекарската практика в световен мащаб. Колегите са истински герои в тази ситуация. Вие знаете, че състоянието на здравната система в национален мащаб никак не е цветущо. И преди пандемията е била доста нестабилна. Но ситуацията в момента показва истинското мъжество, истинския героизъм на колегите – лекари, медицински сестри, санитари и немедицински персонал в болницата.

Какво е необходимо, за да си лекар? Достатъчни ли са само образованието, дипломата?

На първо място, за да си лекар, ти трябва да си човек. Ако носиш човешкото в сърцето си, тоест хуманната идея, всичко останало става много по-лесно.

Получава ли българският лекар признание от обществото?

Не. Определено не получава признанието, което заслужава, както го получават колегите ни от другите държави. Мисля, че трябва да се работи за промяна на общественото мнение. Вие знаете колко често колегите ни са критикувани въпреки всеотдайната си работа.

Какво ще пожелаете на колегите си по повод празника?

Да бъдат здрави. През последната година и половина разбрахме цената на здравето. Това е изконното нещо, за което човек трябва да се бори. Искрено им пожелават да бъдат здрави – те и семействата им.