Водещи новини Здраве

Ваня Тодорова от Добрич: Диагнозата рак на гърдата не е присъда

Ваня Тодорова е на 52 години от Добрич. Тя е специалист ТРЗ в частна фирма. В Световния месец за борба с рака на гърдата – октомври, Ваня разказа за Про Нюз Добрич за битката си с болестта, за подкрепата, която е срещнала и за нещата, които й дават сили да продължи напред.

Добричлийката разбира, че има рак на гърдата когато е на 44 години. Открива си съвсем малка бучка на гърдата и отива на преглед – на мамограф, с който се установява, че има туморно образование. Тогава тръгва по пътеката – личен лекар, гинеколог, правят й биопсия. И й поставят диагнозата – злокачествен рак на гърдата.

Първоначално за мен беше шок когато чух диагнозата, защото аз бях в добро здравословно състояние, не пуша, не злоупотребявам с алкохол, нямаме в рода хора с такова заболяване, не ми е минавало през ума, че това може да ми се случи, споделя добричлийката. „Шок е първоначално, но като премислиш, разбираш, че няма как да се скриеш и болестта да изчезне от само себе си. Вземаш решението да продължиш напред.”, обяснява тя. След поставяне на диагнозата Ваня не се бави въобще и започва лечение във Варна – химиотерапия, операция, отново химиотерапия, лъчетерапия. За нея самата операция не е била толкова стресираща, обяснява, че организма го събарят по-скоро химиотерапиите.

52-годишната жена има син, който тогава е в 10 клас. Споделя, че най-трудно й е било да съобщи диагнозата на близките си, особено на майка си. „Получих голяма подкрепа през целия етап на лечение от семейството си, приятелите, също от колегите и от работодателя”, посочва жената.

Човек трябва да си преосмисли приоритетите като чуе такава диагноза, обяснява тя. Държи много да каже, че ракът на гърдата не трябва да се приема като присъда, а като заболяване, което е лечимо. „Докато бях по болниците се срещнах с много жени със същата диагноза, дори и по-млади от мен, а сега са още повече – 4000 за миналата година. За това трябва да се обръща повече внимание на превенцията. Де се ходи на годишните прегледи при личния лекар, да се участва в различни кампании, каквито има сега в месеца на борба с рака на гърдата. И да се говори”, категорична е добричлийката. Споделя, че се е срещала с всякакви жени, сред тях и такива, които са се сринали психически. Според нея това не трябва да се допуска. Трябва да се гледа на рака на гърдата като на една болест, чието лечение е малко по-дълго от обичайното.

След края на лечението си Ваня минава през ТЕЛК, но и веднага се връща на работа. Смята, че това също й е помогнало да се справи с болестта. Дори докато се лекува, в моментите, в които е добре, поработва по малко в къщи. Разказва, че малко трудно й е било завръщането на работа. В началото са е изморявала много, имала чувството, че химиите са й убили мозъчни клетки. „Когато се върнах във фирмата не работех със същото темпо като преди – разказва жената. – Имах дори някакви вътрешни страхове дали ще се справя. Но постепенно отново навлязох в работата си”.

Преди време Ваня се включва в програма „Виктория”, която е за рехабилитация за жени с рак на гърдата, включваща физиотерапия, консултация с психолог, арт-терапия, срещи със социален работник. Има санаториуми в страната – в Баня, Карловско, в Банкя и Хисаря, където се работи по програмата. В началото „Виктория” стартира като безплатна програма с подкрепата на Министерството на здравеопазването, по-късно вече се заплащат 100 лева за 10-дневен престой. Докато е в един такъв санаториум преди две години 52-годишната жена разбира, че в Добрич ще стартира група за  танцова терапия за жени с рак на гърдата по програмата  “Dancing with health” – „Танцувай със здравето“.

Когато се завръща в Добрич се записва. Танцовата терапия се води от Стоян Стоянов – ръководител на клуб „Алегрия”. „Стоян е много сърдечен отзивчив човек и създаде за нас изключително приятна атмосфера, изпълнена с усмивки, музика и танци”, споделя Ваня. Обяснява, че танците – бачата, румба, меренге, танго, салса, ча-ча и други, са адаптирани към специфичните нужди на жените и не са с голямо физическо натоварване. До този момент Ваня никога не е танцувала, но винаги много е харесвала латино танците. Разказва, че е видяла много голяма полза от терапията – първо за физическото си състояние. Освен това много са си допаднали с останалите жени, намерила е нови приятели и се е получила една група за взаимопомощ.

Попитахме Ваня какво ще каже на жените, на които им предстои да изминат нейния път. „Това, които бих им казала, е да се въоръжат с търпение, да приемат заболяването като всяко друго, просто с по-различен режим на лечение – отговори тя. – В никакъв случай да не се отчайват и предават. Да си пренаредят приоритетите, като започнат да обръщат повече внимание на себе си. Защото жените постоянно се раздаваме – на семейството, на работата. А в един момент се оказва, че има нещо по-важно – здравето. В крайна сметка, за да си полезен на другите, първо трябва да обърнеш внимание на себе си”. Отправя им и посланията да се обградят и общуват само с положително настроени хора, да си поставят изпълними цели, които да осмислят живота им, да се забавляват и изживяват напълно хубавите моменти. Но най-вече да гледат позитивно на нещата. „Трябва да си съхранят както тялото, така и душата. Защото духът падне ли, лечението няма необходимия ефект”, допълва добричлийката.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.