Тема 1: Родното и чуждото в българската литература - Личност, народ и история в романа „Железният светилник” на Димитър Талев

„Човек не бива и не може да живее само за себе си…Имаме свой дом и своя челяд,но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и по вяра”

1. АВТОРЪТ  -  ЗАКЪСНЕЛИЯТ  БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ

а/  Твори от 20-те до 60-те години на 20 век;

б/ Цялото му творчество е еднотематично, центрирано от изпитанията на своя,родовия свят и Родината по драматичния път към свободата; В средата на 20 век се връща към основния тематичен модел „робство-свобода” за приключилата вече възрожденска културно-историческа епоха; Във фокуса на художественото му внимание е националноосвободителната епопея на родната му Македония, която е част от Санстефанска България след Освобождението, но след няколко месеца е върната на Османската империя по силата на Берлинския договор между Великите сили.

в/ Разказвач, романист с първи творби на македонска тема – трилогията „ Усилни години” от 20-те години на века; Най-голямото му постижение по темата е четирилогията „Железният светилник”/1952/, „Преспанските камбани”/1954/, „Илинден” /1953/ и „Гласовете ви чувам” /1966/

г/ Художествен метод на изображение  -  възрожденски реализъм;

2. РОМАНЪТ – първа част от четирилогията;