Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Юлияна Антонова-Мурата: България е в моето сърце, влюбена съм в Добрич

Пред Про Нюз Добрич Юлияна Антонова-Мурата по повод премиерата на новата й книга "Сан сан, Япония"

Определяте "Сан сан, Япония" като „онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа". Кое е онова, с което книгата достига и оставя своята следа в съзнанието и в сърцето на читателя?

От първите отзиви на моите близки, приятели и читатели на третата ми книга “Сан сан, Япония” разбирам, че следата, която оставя чрез историите мекият слънчев лъч – “сан сан” е добротата и любовта – онази, която разрешете ми да перифразирам Библията – е, дълготърпелива, милостива, не търси своето, радва се на истината.

Новият сборник включва 57 истории, придружени с цветни снимки. Какви черти от многоликата душа на японската култура и начин на мислене раздипляте чрез тях?

Не бих могла да изброя всяка една черта – тях директно или чрез постъпките и думите на моите истински герои разкривам във всяка една история, но ще посоча някои – съпричастност, честност, внимание, любезност, търпение, възпитание и пр.

Какви са героите, с които ни срещате в книгата?

Героите в “Сан сан, Япония” са малки любознателни деца, техните родители и учители, които умеят да обичат и уважават, друга група - възрастни благи хора, готови да дадат своите знания и натрупан опит без да афишират с високомерие натрупаните в десетките години упорит труд и борба с природните бедствия своите знания – тихи, нежни, търпеливи. Отделила съм и място на една последна глава от книгата за любимите ми герои, които са допринесли японците да се отнасят с подчертано уважение към нас, българите, да смятат, че сме изключително интелигентен, красив и мъдър народ.

Какво очаквате да донесат тези истории на читателя?

Историите са всъщност моите ежедневни уроци по доброта, внимание, любов, търпение, уважение. И тези уроци бих искала да се предават от човек на човек, независимо от мястото, където човек живее, от възрастта на която е.

Какво е усещане за "мияби" и защо то е важно?

Казвате, че това са разкази за добротата. Колко важна според вас е добротата днес?

На Изток има една мъдрост: “Доброто, което правим вечер, дарява щастие на утрото”. Утрото ще поднесе нашата доброта на най-близките ни, на съседите, на случайни минувачи, на майката, на малките деца, на възрастния… Ще ги дари с усмивка и лекота в сърцето. А така се живее в душевно равновесие, вяра, свобода и надежда.

Пандемията наложи ли по-голяма потребност от доброта в живота ни?

Определено. Ежедневно продължавам да съм в Япония в една нетипична непозната и съвършено нова ситуация на пандемия. Усещам в малките жестове на обикновения японец желанието да е внимателен към своето здраве и да пази онези около него. Няма натякване, спорове и обяснения. Има доброта и внимание. Описвам в един от разказите за неработещ ресторант, на загуба. Собственикът ми предлага богат обяд срещу… незаплащане. Безплатно. Той знае, че няма да забогатее със средствата от платения от един единствен клиент обяд, но ще остави в сърцето му усещането, че в тази трудна обстановка не е сам, че е обгрижен. С внимание и доброта.

В творбите си Вие проявявате интерес към обикновения човек. С какво обикновеният човек е необикновен?

С честността си, навикът от дете “да не пипа чуждото”, да не ламти за богатства. Да е безукорен на работното място. Да е възпитан, вежлив, точен и акуратен. Да уважава възрастните.

Как се справя Япония с пандемията от коронавирус, със страха от вируса? Още повече, че имаше сериозни притеснения във връзка с Олимпиадата и възможността  олимпийското градче в Токио „да пламне“?

Сега, когато “Олимпиада 2000” и “Параолимпиадата” са вече “зад гърба” на японците може напълно да вярваме и да се радваме на оценката на света и най-вече на страните-участнички в тях, на хилядите спортисти, техни придружители и доброволци, които безотказно помагаха в предварителната подготовка и по време на Спортното събитие на годината, че в тази епидемия най-удачното място с почти никакви усложнения те да се проведат е била Страната на изгряващото слънце. Японците действаха денонощно и загърбиха страха и злокобните предсказания най вече на чужди журналисти за апокалипсис.  Трудеха се денонощно, разумно, “в отбор”. Тихо и решително.

Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец Вие сте имала възможността да живеете на различни места по света. И все пак, какво място в сърцето Ви има България?

Без да се замислям ще отговоря – България е в моето сърце. Независимо къде се намирам. И не, не са думи. Без парадиране и патриотарски лозунги съм “положила” нежно и дискретно моята България пред погледа на читателя – така както я усеща прекрасният ми съпруг Тии, моят син (половин българин/половин японец, но с безупречен български писмен и говорим) и аз самата.

С какво свързвате Добрич, където сте гостувала за представяне на предишните Ви книги?

С желанието си да доведа близките си в Добрич. Със спонтанното желание ако един ден се върнем по една или друга причина в България, да поживеем със съпруга ми в това красиво градче. Това съм споделяла вече с моите приятелки от Вашия край. Влюбена съм в този град и хората. Няма да забравя гостоприемството при представяне на първите две книги.

Планирате ли да представите и "Сан сан, Япония" пред публиката в Добрич?

Планирам да представя през април-май 2022 г. книгата си “Сан сан, Япония” в София и след това да предприема турне в различни градове на страната. Много, много Ви моля – поканете ме в Добрич! Обръщам се с тази огромна молба към всички от града Ви.

С много обич от Токио, бъдете здрави и носете добротата и любовта в сърцето си. Мекия слънчев лъч, който  ги носи, е над всеки един. Уловете го с усмивка.

c