Водещи новини Политика

Албена Симеонова: В област Добрич „Демократична България“ очаква още по-добър резултат

  • Никой не съди Албена Симеонова или Българска Асоциация Биопродукти. От спирането на проект за промоция на биоземеделието изгуби целият бранш.
  • Пред Про Нюз Добрич депутатът от 45-ото и 46-ото Народно събрания от област Добрич от „Демократична България“ Албена Симеонова

На прага сме на третите за тази година парламентарни избори, което е безпрецедентно. „Демократична България“ готова ли е за вота „2 в 1“ на 14 ноември?

Не само „Демократична България“, но и всички останали партии, живеем в много интересни времена. Никога не е имало нещо подобно – три избора за една година, за да имаме възможност да черпим опит. Случвало се е, но в Израел, в Белгия. По отношение на готовност, ние никога не сме спирали да сме готови за избори, защото работим непрекъснато – от първите избори през април 2021 г., между изборите, в момента, ще работим и по време на следващата кампания.

Какво успяхте да направите между сред 46-ото Народно събрание и преди кампанията за 47-ото? Защото Вие и екипът на „Демократична България“ бяхте много активни, независимо, че беше лято, време за ваканция.

Ние работим, независимо дали е лято или зима. И изключително важно е, че работим в екип, който включва много добри експерти, които с голяма готовност се включват по различните теми. Още преди изборите за 45-о Народно събрание започнахме срещи с кметовете на общини от областта, продължихме със срещи и с кметовете на населени места. Така можахме да идентифицираме проблемите, свързани с хората и съответните общини. След това започнахме да работим, тема по тема, проблем по проблем. Има общи, които касаят цялата област, като проблема с водата, например. Но има и сериозни локални проблеми. Много са темите, по които сме се захванали да работим. Но за краткото време и на 45-ото и 46-ото Народно събрание, не успяхме да осъществим всичко в степента, която искахме. Още повече, че като народен представител трябва да присъстваш на пленарни заседания в сряда, четвъртък и петък, от сутрин до вечер, понякога и нощем, във вторник има парламентарни групи или заседания на парламентарната група. Стараех се в дните от петък до понеделник, включително, да съм тук. Но има немалко теми, по които бележим сериозни успехи.

Макар да не съм от Добрич и да говорят за мен, че съм „парашутист“, мисля, че за проблемите на Добрич и Добруджа съм направила много повече, отколкото много видни политици, включително и местните водачи на листи.

Кои са каузите, с които сте се заели, по които вече има значителен напредък?

Имаме сериозен напредък по работата за изграждане на филиал на Медицинския университет във Варна. Проведохме неколкократни срещи в Община Добрич и  в болницата, където бяха инициирани от д-р Деян Хинков, активен наш съмишленик, член на листата ни за народни представители, познато и уважавано име, като експерт. С негови усилия проведохме срещи и в Медицински университет, Варна – с ректора и екипа, който се занимава с филиалите. МУ има много успешни филиали в Шумен и Сливен. Оказва се, че има стъпки и трябва да се върви по този алгоритъм за изграждане на филиал. Част от този алгоритъм вече е изпълнен, но последните повече от пет години нещата са замрели. Първо, необходимо е да има сграда, която вече е определена от местния Общински съвет, но по-нататък нещата просто не вървят. В Медицинския университет за пръв път ни запознаха Пътна карта за висшето образование в България. Оказа се, че по нея има определени приоритети за изграждане на такива филиали и ние попадаме много ниско сред тях. Там се казва, че МУ-Варна има достатъчно кадри и повече не са необходими. Но трябва да се има предвид, че Добрич не е Варна. И че 90 медицински сестри и 10 акушерки не достигат на МБАЛ-Добрич. Там двама лекари правят операция с една медицинска сестра. Стана ясно, че спънката е в Министерството на образованието и науката. С помощта на колегата от парламентарната група на „Демократична България“ Ивайло Старибратов организирахме среща с министър Николай Денков, който е изключително ерудиран човек и за пръв път чуваше, че има подобна спънка. Каза да се подготвят няколко писма – че Общината е намерила място и иска да разкрие такъв филиал, от МУ-Варна – че има капацитет да го изгради, и МБАЛ-Добрич – че страда от липса на кадри. Тези писма в момента се подготвят. Затова смятам, че доста сме напреднали в решаването на този проблем.

По казуса с пътя и буните на „Болата“ се захванахме с колегата Тома Белев. Той е съвсем наясно със законовата уредба. Получих изключителна помощ и от експертите на „Зелено движение“. Така след няколкото срещи, които организирахме в МОСВ с председателя на ПК по околна среда Борислав Сандов, се оказа, че няма нужда да се променя законодателството, за да се реши проблемът. Просто, пътят до Болата, както и този до Калиакра, защото и там трябва да се направи един хубав, модерен паркинг, в който местните занаятчии да продават продуктите си, може да се извади от защитената зона само с малка промяна в една от наредбите. Такова предложение направихме до МОСВ в края на 46-ото НС, в резултат на което преди две седмици министерството е поискало, както е по регламент, становища от няколко неправителствени организации. Миналата седмица вече са представени три такива становища. Това означава, че идната седмица трябва съответната дирекция в МОСВ да предложи на Министерски съвет тази промяна да се случи. С колегите д-р Евгени Чобанов от Каварна, с Димитър Франгов от Шабла и с колега от Балчик направихме среща с кмета на Каварна Елена Балтаджиева. Тя увери, че Общината има възможност да организира фондонабирането и ремонта на пътя, има и голям паркинг, на който да паркират колите на летуващите или посетителите, а от там с влакче или по друг начин, да стигнат до залива. За това ще се направи допълнителен проект, за който ние ще помогнем, и да се кандидатства за европейски средства.

Има много голям проблем с растителните остатъци от преработката на лавандула. Знаете, че аз съм фермер и растителните остатъци от пшеницата – сламата, аз я заоравам обратно. А в лозето, което обработвам, след това се минава с един шредер и той заорава тези остатъци. Същото е и с лавандулата. Остатъците от лавандулата са растителни остатъци и не са по-различни от остатъците на сламата на слънчогледа или царевичака. Направихме среща с Асоциацията на етерично-маслените култури, представители на дестилерии от област Добрич и еколог, който се занимава с тези проблеми. Проведе се в МОСВ с участие на ресорния заместник-министър и директор на дирекция. Те разбраха, че става въпрос наистина за растителни отпадъци, които няма нужда да се правят на пелети, да се хвърлят в сметището или да се оставят да се самозапалват, тъй като те са висококалорични. А, както в останалата част от България, например Южна България, просто тези остатъци трябва да могат да се връщат обратно в нивите на производителите, защото това е хубава тор. След среща в Министерството на земеделието и храните очакваме да получим писмо, че става въпрос за класификация на обикновен растителен остатък. Проведено беше изследване на Института по розата, на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията “Никола Пушкаров”, на БАН. Получихме и    становище от Франция, която е най-големият производител на лавандула. В него се посочва: „ние използваме остатъците обратно в нивите си“. Смятам, че сме на финалната права при решаването на този проблем и ще имаме един много добър резултат.

Друг казус, с чието решаване сме се заели, е ремонтът на пътя между Генерал Тошево и Кардам. На ден по него преминават 800 камиона, пътната настилка постоянно се руши, защото не само че има огромни дупки, но някъде карат и на банкет, а хората от Кардам страдат и от това, че къщите им са се нацепили от вибрациите от тежките машини. Заедно с кмета на общината ходихме в АПИ, след което ремонтът най-накрая започна. Така че там вече се работи и би трябвало до края на годината да се направи един приличен път, който да понесе товара от тези камиони. В следващия държавен бюджет, защото „Демократична България“ ще бъде в парламента, без значение дали аз ще съм или не, но аз съм част от тази коалиция и ще продължа да работя,  ще искаме да се заложат още средства за този път, както и за пътя от Кардам към Дуранкулак, който е в много лошо състояние, както и околовръстният път на Балчик, Генерал Тошево-Крушари и други.

Вие се ангажирахме и проведохте срещи и с ръководството на „ВиК Холдинга“. Каква беше тяхната цел?

По отношение на водоснабдяването в област Добрич, аз се срещнах в София с изпълнителния директор на „ВиК Холдинга“ Илиян Илиев, който каза, че има заделени около 100 милиона евро за рехабилитация на мрежата в цяла Добруджа, но има проблем и това е пречиствателната станция за отпадни води в Албена. Туристическата компания я е получила абсолютно законно. Екипът ни проведе среща с изпълнителния директор на „Албена“ АД Красимир Станев. Предложихме да организираме среща с министър Комитова и Илиян Илиев. Той изрази готовност да предостави ПСОВ Албена на холдинга, ако курортът получи помпената станция, от която се захранва с вода. „Албена“ дава прехрана на хиляди хора от областта и има нужда от подкрепа. Още повече в условията на тази ужасна пандемия, когато хотелите не работеха. Трябва да се помогне на този курорт, който е един от най-престижните в България и най-големия работодател в област Добрич. По неизвестни причини срещата беше организирана без мен, а г-н Станев по-късно сподели, че е бил подложен на своеобразен другарски съд от местния онбашия на ВиК. Но ние ще продължим да работим за решаването на този проблем. Гарантирам Ви!

Вие и лидерът на „Зелено движение“ Борислав Сандов бяхте първите политици, които бяхте на място и алармирахте за ситуацията със заседналия край Яйлата товарен кораб. Как ще коментирате случилото се?

Ние, заедно с нашия лидер Борислав Сандов, реално бяхме първите, които отидохме на място и алармирахме за случващото се с този кораб. Г-н Сандов беше тук заради празника на град Добрич. Защото няма как на такъв свиден празник да не дойде един от лидерите на „Демократична България“.

Да, късно се реагира в ситуацията с кораба. За съжаление, 20-30-50 години България така и не е направила необходимото, за да се снабди с нужната техника, за да може да се евакуира подобен товар. Но, съседни страни като Румъния и Гърция, имат. Да не казвам, че и по Дунав съм виждала баржите. Такава техника можеше да се наеме още на следващия ден, когато нещата бяха спокойни, да се реагира адекватно, да се пресипе товарът, да се освободи с баржи и необходимата техника, горивото да се източи и корабът да се изтегли. За съжаление, това не се направи, защото нямаха техника, а най-вероятно нямаха и опит. Какво направиха – уволниха директора на „Морска администрация“, дори не зная доколко правомерно и правилно. Считам, че към проблема се подходи много безотговорно. Ние като част от „Зелените“ имаме в листата си един изключителен експерт от Шабла, инструктор и състезател по подводен риболов, Димитър Франгов. Той, заедно с колегата си Найден Недев, няколко пъти се спускаха, за да огледат дъното на кораба и даваха информация за разлива на товара, алармираха по медиите. Взеха проби, като техният резултат е същият като този на Басейнова дирекция и  РИОСВ. Но ние се срещнахме с много местни хора, които казаха “Ние си изкарваме прехраната от това море, а този тор ще ни лиши от нея“. Карбамидът бавно се разтваря във водата и ще съсипе цялата екосистема, защото започва бурен цъфтеж на водораслите и тяхното гниене буквално отнема кислорода на рибата, с която се прехранват местните рибари. Това ще съсипе района, откъм поминък, с който местните изхранват семействата си. От друга страна, екосистемата ще бъде унищожена, а Яйлата е едно от най-красивите места в България, което Бог е създал за туризъм, ще се превърне в атракция за един потъващ кораб. Не трябва да е така, прекрасните места по Северното Черноморие са богатството на България, с което тя трябва да се гордее и да използва за туризъм.

Друг проблем, с чието решаване сме се ангажирали, е свободното къмпиране.  Организираме кръгла маса, за която чакаме само решение на министерството на туризма, защото ще бъде под егидата на министъра на туризма. Ще се проведе в Зеления образователен център в Шабла. Ще поканим кметовете на общини и села от района на Шабла, Каварна и Балчик, както и на Варна, Аврен и Бяла. След като вече експертно проверихме как стоят нещата и почерпихме опит с помощта на колеги от „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ от Италия, Португалия, Испания, се оказа, че има много лесен начин, по който да печели общината, да печели и държавата. Искаш да отидеш на къмпинг, изпращаш до община Шабла един SMS на стойност, примерно, 5 лева. Тези пари отиват в бюджета на Общината, ако искаш да къмпираш на общинско място, или в държавния – ако предпочетеш държавно място. Когато  твоят SMS пристигне на необходимото място, ти получаваш карта, на която в червено са обозначени  дюните, пътищата и местата, където нямаш право да къмпираш. В зелено е всичко останало. Избираш си място и твоите пари отиват в общината или държавата, според това дали мястото е общинско или държавно. След това тези пари се използват за сметосъбиране, за тоалетна и за вода. Нещо, което в момента го няма. Защото общините Шабла и Каварна харчат хиляди левове, събрани от данъкоплатците, които не къмпират там, за да почистват поддържат тези терени. На принципа на „Синята зона“ могат да се назначат хора, които да проверяват и ако не е платено, да се наложи глоба или да се плати на място.

Ясна ли е вече листата, с която „Демократична България“ ще се яви на изборите на 14 ноември?

Засега листата е същата, макар да предстои нейното окончателно утвърждаване от Съвета на коалицията. Ние сме хора, които работим много устойчиво и вече сме го доказали. Резултат от това е и голямата разлика в резултата, който постигнахме на изборите за 45-о и 46-о Народно събрание. Получаваме доверие, защото се срещаме с хората и ни виждат. А се срещат хората от листата. Няма причина да се прави някаква промяна в нея. Само един от кандидатите ни се отказал по лични причини и на негово място е включен друг.

Водачът е ясен и това сте Вие.

Да, засега е така…

Това ли е причината за атаката срещу Вас през последните дни?

Хората в Добруджа видяха, че такива опити имаше и преди предните избори. Същата атака, само че по друга линия. Още не сме започнали кампанията и валят атаките, но явно това е стилът.

Имате ли причина да се притеснявате?

Нямам никаква причина да се притеснявам. Напротив, гледам с насмешка на това. Определят ме като „скандална“. С какво? Да, скандална съм. Вижте колко неща съм свършила! Скандалджийка съм – когато видя нередности, да, алармирам. Когато трябва да работя и да кажа на някого нещо ребром, казвам го. Не съм удобна за много хора – и за химическата индустрия, с която се сражавам заради пестицидите, които унищожават пчелите, или с ядрената енергетика, или с лобито на тези, които не искат да се налагат тавани на плащанията за земеделски производители. Така че, скандална – да, но с какво?

А злоупотреба с милиони евро по европрограми има ли?

Да, чух за някакви 9 милиона евро. Затова ще внеса яснота. Аз съм председател на „Българска Асоциация Биопродукти“, която има няколко хиляди членове. Биоземеделците в България са много. Бяха 7500, сега са 5 000. Ние непрекъснато кандидатстваме по различни програми. За тази конкретно Европейският съюз алокира фондове на стойност 200 милиона евро за реклама на продукти на някоя страна-членка в ЕС или трета страна. Това е един прекрасен проект, по който „Българска Асоциация Биопродукти“ започна да работи.

Говорят за сума от 9 милиона евро, но тук става въпрос за сума, която се разпределя за няколко години за участие в няколко от най-мащабните изложения – три в Германия, две в Австрия и по едно в Дания и Швеция.  Това са изложения на биопродукти, на които продуктите на цялата асоциация се представят на щандове. Но не такива като на Агра или Interfood & Drink, които струват 6-10 хиляди лева, а на тези изложения щандовете струват поне 80 000 евро. Но такива са цените на тези европейски изложения. Важното е, че там българските биопродукти се представят пред изключително голяма  аудитория. И тук става въпрос за проекти не само на нашата асоциация. Седем такива проекта се изпълняват и са спрени преди известно време.

Трябва да е ясно, че никой не разследва Албена Симеонова или „Българска Асоциация Биопродукти“. Сигналът на Европейската служба за борба с измамите OLAF е срещу прилагащата организация. Това е организацията, която фактически прави проекта. В сметката на БАБ не постъпва нищо, а постъпва в прилагащата асоциация. Регламент на ЕС казва, че ти не можеш да разполагаш с тези средства, но избираш прилагаща организация от списък в ЕС с 3-4 такива дружества. Консултирахме се с останалите асоциации в България. След това се организира търг, който ДФ „Земеделие“ следи, от юристи, които избират по тръжна процедура кой да прилага проекта. Избрана е тази организация „Agropromotion“ Sprl. Тя не си е измислила цените. Те са определени по европейски проект, по който тази организация получава въпросните средства. Техен конкурент подава сигнал в OLAF и от там казват, че започва разследване, като предлагат на държавите-членки – не е само България, а и Чехия, Словения, Словакия, Полша, Унгария, ако преценят, да спрат изпълнението на проектите. Ние тъкмо бяхме започнали. Между другото, в България са похарчени 800 000 лева. Какъв е механизмът на този проект – ние, Българска асоциация Биопродукти, плащаме щанда, за което сме взели заем и сме събрали пари помежду си. След това кандидатстваме пред ДФ „Земеделие“, който одобрява сумата и ние я превеждаме на  „Agropromotion“ Sprl, които са направили щанда. Това се реимбурсира. Никой не ти дава пари предварително, още по-малко 9 милиона евро по сметката ти.

Спряха проектите на още много асоциации, от което изгуби браншът. Защото в резултат на участието ни на тези изложения, нямаше една малина, един лешник, един орех, мед непродадени. Ние не успяхме да работим и една година, докато други проекти вече бяха приключили – на Асоциация на Млекопреработвателите в България и Асоциация на земеделските производители, но се цитира само моето име. Ако Албена Симеонова я разследват, някой представя ли си как Гешев щеше да ме остави четири години, пък и да съм кандидат за депутат, че и водач на листа. Това е удар по бранша. Защото най-хубавата стока, произведена от един земеделец, е продадената стока. Затова браншът така се срина, защото няма как производителите на био продукти сами да излязат на такива изложения. Как Тодор Моралийски от Гурково, който произвежда био брашна, Димитър Франгов от Шабла, който произвежда био лешници, или колегата от Красен, който предлага био мед, могат да отидат в Германия, в Нюрнберг, където е най-голямото изложение BIOFACH Germany, след като щандът струва стотина хиляди евро. А за да влезеш  трябва да си платиш, трябва да говориш език, за да представиш продуктите си. При нас имаше промоутъри, които на съответния език предлагаха на собствените си съграждани и всеки посетил щанда получаваше торбичка, на която имаше много интересно обръщение „GO GET EAT ORGANIC“, което е и името на проекта. И означава „Иди, вземи си, запознай се и опитай биологичен сертифициран продукт, за да направиш разликата“. По 30-40 души сме пътували – за Малмьо напълнихме един нискотарифен самолет. И, за разлика от някои, които по такива програми пътуваха по трима души до Австралия и спяха в 5-звездни хотели, ние 40 души спяхме в хостели, за да можем да се съберем в тази сума. На щанда ни беше истинска лудница и всеки участник  можеше да представи своя продукт на съответния купувач. Аз имам много сериозен успех с виното, което произвеждам, и продължавам да поддържам тези контакти в Дания. Предстоеше в следващите години да направим кулинарни събития като поканим ресторанти и хотели в Австрия, Германия, Швеция и Дания. След това трябваше да се срещнем с търговци, включително с онлайн търговци, както и с големи вериги магазини, които търгуват с биологична продукция. Целият бранш в България изгуби, защото ръководството на Министерството на земеделието и ДФ „Земеделие“ не намериха смелост да кажат „да“, така както в Чехия и Словения, проектите ще продължат. Вместо това ги спряха.

С Marko Shluter  IFOAM EU, проф. Румяна Тодорова – експерт по лечебни растения от Университет Дюселдорф, Петко Симеонов – председател на Национална Асоциация по биопчеларство, Радостин Русев – управител на Рад-Мар ООД, производител на тахани с марката “Белун”, Светослав и Ивелина Коеви, производители на сокове и оцети с марката „Ходи Бери“, Христо и Иван Бакалови от „Малини“ ООД на най-голямото био изложение в света – BIOFACH, Нюрнберг, Германия

Въпреки атаките, какви са очакванията Ви за резултатите на Демократична България за област Добрич, а и за страната?

Ние мислим, че сме се доказали вече като утвърдена политическа сила, а в Добрич мога да кажа, че сме доайени. Освен резултатите от парламентарните избори, ние гледаме много надалеч – към местните избори. Неслучайно в листата си имаме представител от всяка община, както и в предизборния щаб. Във всяка секционна избирателна комисия в областта има представители на „Демократична България“, които много добре познаваме, а не са случайни хора. Имаме и резерви.

Затова считам, че резултатът ни ще бъде сериозно увеличен. Обръщаме се към гражданите на област Добрич „Подкрепете „Демократична България“, защото ние работим, ние можем, ние знаем как и ще го направим за вас!“

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *