Добруджа, възпята от Йовков и румънските класици, събра в книга д-р Христо Боев от Добрич

В монографичното издание "Различната Добруджа в литературата между войните", което добричкият преводач и издател д-р Христо Боев посвещава на 80 г . от възвръщането на Добруджа в пределите на България, авторът прави опит да събере в едно създаденото от малко познатите у нас румънски класици и безсмъртното слово на Йордан Йовков - певецът на Добруджа. Книгата предстои да бъде официално представена пред публиката в град Добрич на 30 септември в Дом-паметник "Йордан Йовков".

Ето какво споделя с читателя, в предговора на изданието, авторът Христо Боев:

Настоящата книга разглежда важен аспект от периода на румънското владение на Добруджа (Южна Добруджа), а именно начина, по който същата присъства в румънската литература (художествена и публицистична) между войните. Това е неизследвана тема, може би поради наскорошното появяване на български език на класически румънски романи, ситуирани частично или напълно в нея,и които са били пропуснати от старите преводи – през 60-те и 70-те на миналия век.

Тази книга не се опира на изблици на полемика относно оспорвана територия от две страни-членки на ЕС, а на подход, който разкрива как бележити румънски писатели и публицисти са видели територия, която са считали за част от Румъния и в която са идвали по различни поводи. От изключително значение е как те са видели не само територията, но и местното население, бита и културата му, както и как Румъния трансформира този район и по този начин налага своите стандарти за архитектура, живопис и литература в новозавладяната и новонаселена територия.

В периода между войните, когато Добруджа е възпята от Йордан Йовков, писателите и произведенията им, които ще разгледам тук, представляват важен литературен контрапункт. Също както произведенията на този много важен за Добруджа български писател, те заслужават нашето внимание, тъй като показват проникновено познание на редица топоси от региона и характерните им особености, както и негови други лица, а да искаме да живеем само според вече изградената наша канонична литературна представа за Добруджа, означава да живеем в митове и легенди, особено когато повечето свидетели от епохата не са вече измежду живите.

Тук трябва да се каже, че художествената литература, представена предимно от румънските романи, които ще разгледам,не само ни представя едно различно лице на Добруджа, някои от тях ни предлагат описания на места,бити обществени нагласи, които не съществуват в българската литература до степен, до която прочитът им ни разкрива една съвършено нова земя и това е колкото странно, толкова и естествено поради факта, че тези писатели създават в описателната си част на региона, доколкото това е мястото на интересни събития в техните романи, по същество литературни пътеписи.Персонажите откриват една новопридобита територия, която е администрирана от Румъния и те са и у „тях“ си,и не. Изключително ценни са техните първи впечатления, а същите могат да имат и доста сегашни български посетители, които идват в едно толкова далечно кътче на България. Двете части на разделената територия образуват една-единствена Добруджа, която би била Северна и Южна,сбрани в едно.

За посетител от друга част на България буди недоумение първо надписът „Добре дошли в Добруджа“. Подобен не съществува в други части на страната,посетителят не е приветстван, че идва в „Тракия“ или в „Македония“. Това недоумение преминава в слисване, когато прекоси границата и види същия надпис само че на румънски. Логично е да си зададе въпроса: „Аз нали вече влязох в Добруджа? Как мога да вляза два пъти в една област, без да съм излизал от нея?“ Разбира се, простото обяснение е, че въпреки цялостния си характер на един регион, Северна и Южна Добруджа всъщност принадлежат съответно на две различни държави. И въпреки това, прави впечатление как и България, и Румъния държат на този поздрав-известяване. За Румъния това не е нищо странно –тя има подобни надписи и за други свои региони.В случая, от двете страни на границата обаче, можем да кажем, че имаме едно много топло 8отношениена местните към всичко що е добруджанско, което се проявява в наименуването на всякакви продукти за консумация, радио и телевизионни станции, вокално-инструментални състави и всякакви други артистични или селскостопански формирования„Добруджа“ или с негови производни.Границата разделя не просто Добруджа на две части, а също разделяи едно мултиетническо население, в чиито вени тече роднинска кръв. За съжаление преобладаващата част от тези хора, разделени чрез размяната на население от двете държави при връщането на Добруджа в България, не поддържат връзка с роднините си най-вече поради езиковата бариера, без да разполагат с някакъв общ език за заместител, какъвто би бил английският. Докато българите са по-склонни да учат румънски за целите на туризма в добруджанските черноморски курорти и езикови курсове се организират, макар и рядко,в областния град Добрич, румънците от Констанца подхождат към българския чрез още по-редки курсове,както към екзотичен плод –първо с любопитство, но после с осъзнаване, че всъщност този език вероятно никога няма да им потрябва: не поддържат връзка с българските си роднини;когато ходят на почивка основно в Балчик, получават обслужване на родния си език, а освен това, българският им се струва и ужасно труден.

Колкото и да е странно, след толкова години нагласите от двете страни на границата не са много променени – румънците продължават да идват в Балчик, за да се почувстват част от някогашна Голяма Румъния, в ролята си на съвременни колонизатори, които колонизират чрез масивното си присъствие на щедри туристи, оставящи солидни бакшиши. Спрямо тях, много българи от региона са се присъединили към турците в едно ново амплоа и са се превърнали в обслужващ персонал. Интересен коментар направи мой румънски приятел, който един ден ми каза на централния плаж на Балчик сред глъч от румънски гласове: „Ако го нямаше замъка на Кралицата, тук нямаше да дойде нито един румънец.“ Този коментар не е лишен от истинност – в Балчик идват хиляди румънци всяка година, за да се полюбуват на „Двореца“ и прилежащата му Ботаническа градина. В останалите места от региона посетителитеот северната ни съседкаса десетки до стотици пъти по-малко. И също трябва да се каже, че българите от региона прекосяват границата на север сравнително рядко –най-вече екскурзии, образователни проекти, но не и в осъществяване на масов туризъм.

Представянето на "Различната Добруджа в литературата между войните" в град Добрич е обявено за 30 септември (четвъртък), от 17.30 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков”. Книгата ще представят: Драгомил Георгиев и д-р Кремена Митева.