Балчик Водещи новини Общество

Капитан Кощи – Барон Мюнхаузен от Балчик

Паметникът пред Бяла къща, снимка Жанет Родригес

Ако сте се разхождали по Дамбата в Балчик със сигурност сте виждали тази скулптура. А знаете ли на кого е, какъв е бил този човек и защо сочи морето? Аз не знаех. Затова поразпитах и ще ви разкажа историята на Капитан Кощи, неговите морски пътешествия, героични битки и срещи с русалки.

Капитанът, както го наричали, бил емблематична за Белия град личност. Живял е в средата на миналия век и не е имало човек в града, който да не го познава и да не е слушал чудатите му истории. Знаели са го както местните, така и туристите. Всъщност, пръв за него пише известният немски вестник „Щерн”, след като журналистка от изданието командирована в  града, се запознала с него и той я посветил в измислените си морски подвизи.

С готовност разказвал Капитан Кощи на всеки, който искал да го чуе и почерпи, своите истории. За няколко бири и порция риба в ресторант „Каваците“  водел слушателите си през морета и океани, през бури и пиратски нападения, срещал ги с русалки и делфини – спасители на хора. Показвал карта на морско съкровище, която му бил дал един турчин, и разказвал как очаква негов приятел, капитан на кораб от Гърция, да дойде и двамата да отидат и намерят приказното богатство, скрито някъде около островите Галапагос.

На ухо и само на доверени хора Кощи разказвал как завел с кораба си Васил Коларов и Георги Димитров на среща с Ленин в Одеса, а партийният вожд ги чакал на пристанището и им махал с каскета си.

Как при една морска буря, когато корабът им заседнал в морето, се появили 6 делфина и започнали да обикалят около тях. Тогава смелият Капитан Кощи им хвърлил по едно въже, а те само това чакали – хванали ги и задърпали кораба.  При друг подобен инцидент ги спасил кит, който вдигнал кораба на гърба си и го извел до спокойни води.

Кощи Снимка Александър Ламбов – личен архив

Неговите разкази звучали, както абсурдно и невъзможно, така и интересно и завладяващо и не били съвсем лишени от географска и историческа точност, защото дори и за измислени истории се изисква доза достоверност, за да са интересни. Освен това разказите му говорят за човек с невероятна фантазия, а тя е присъща на хората с интелект. Истината е, че Капитан Кощи не разказвал тези истории съвсем неподготвен. Според разказ за него, публикуван в списание „Литературен свят”, той бил редовен посетител на библиотеката в Балчик. Четял основно енциклопедии, истории за морски пътешествия и разглеждал карти на световните морета и океани.

Любими му били с историите с румънската кралица Мария. С огромно желание разказвал как веднъж тя изгубила пръстена си в морето, той влязъл и тръгнал по дъното да го търси, тогава нещо му блеснало на слънцето и така го открил. За тази му заслуга кралицата го наградила с орден и той станал почетен член на нейната свита. 

И няма как да има история за морски вълк, като Кощи, и в нея да не се появи русалка. Имал си своя любима капитана на сушата, водил я няколко пъти в заведението „Двата петела” на брега на морето и сигурно щял да се ожени за нея, но друго му било писано – влюбил се в русалка. Видял я една нощ, като се прибирал – кожата ѝ като на риба, блестяла на лунната светлина, тя бавно излизала от морето с разпусната сребърна коса и… той повече не можал да погледне друга жена.

Капитан Кощи снимка Александър Ламбов – личен архив

Случките, за които разказвал били вълнуващи, напрегнати и във всички тях той бил главен герой. Целта му не била да лъже хората, той просто разказвал истории, в които животът му е такъв, какъвто му се е искало да бъде и какъвто го е виждал във фантазиите си. Всички знаели, че си измисля, но той разказвал толкова увлекателно и убедително, че в някакъв момент забравяли за това и започвали да вярват.

Кой и какъв е бил Капитан Кощи в действителност и от къде идва името му никой не знае. Всеки от хората, с които говорих, разказваше различни неща за него – че е циганин, българин, турчин, че вероятно се е казвал Константин и е бил гагауз и затова са му казвали Кощи, че е кореняк балчиклия или е от каварненските села, че е бил добър майстор на лодки и се изхранвал с риболов… Носил шапка на морски капитан, пушил лула и имал голяма обеца на ухото. Обичал да се кичи с разни намерени или подарени медали. Гордо носил и един медал на многодетна майка.

Имал малка къщичка в циганската махала на Балчик, но основно живеел под рибарска лодка на брега на морето в двора на ресторант „Морско око”, където и починал в един пролетен ден след падане по стълбите на ресторанта. Погребан е в старите гробища на Балчик, но не се знае къде точно, а и гробището е отдавна изоставено. Никога не е пътувал на местата, за които е разказвал и е бил капитан единствено на пробита лодка.

За едно обаче всички бяха единодушни – всеки го знаел и го е познавал, с удоволствие е слушал историите му и се е забавлявал с тях. Черпили са го са го карали да им разказва за пътешествията си през морета и океани и неговите разкази, макар и измислени, радвали хората и ги вълнували.

Откриването на паметника на капитана през 2008 с Бен Крос – зет на автора Янко Бонев

Заради неговата колоритност и талант на разказвач е останал във фолклора на града. Някои си спомнят с добро и с усмивка за него, за други е бил лентяй и пияница, но този човек ще бъде запомнен. Има хора, които са родени да останат в историята, други, колкото и да се стараят, ще бъдат забравени. За това да не бъде забравен Капитан Кощи ще допринесе и малкият паметник пред ресторант „Бяла къща” в Балчик, дело на скулптора Янко Бонев, поставен там през 2008 година .

Талант е имал Капитанът. Силата на разказите му е идвала от това, че той самият е вярвал в тях. Може би ако се беше родил и живял в други времена и условия, щеше да стане успешен писател. „Балчишкият Барон Мюнхаузен” го нарича Александър Ламбов – журналист и краевед от Балчик, който ми разказа това, което знае за капитана и мисля, че това е най-точното определение за него.

Следващия път, когато минете покрай малката бронзова скулптура, приседнете до нея и се заслушайте! Може Капитан Кощи да ви разкаже някоя от неговите вълнуващи истории. Ако не чувате нищо, значи чака първо да го почерпите.

Диана СТЕФАНОВА

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *