26 септември – Европейски ден на езиците

26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа, с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която е обявена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа.

Съществуват около 225 местни езика в Европа, което е около 3% от световните езици. Повечето европейски езици са от индоевропейски произход. Към края на 18 век най-разпространеният език в Европа е бил руският, който заменил френския. Броейки само хората, чийто роден език е руският, около 150 милиона говорят руски ежедневно, следван от немския език -  95 млн., турски - 80 млн., английски и френски са с по около 65 милиона говорещи, италиански- 60 милиона, испански - 40 милиона и т.н. Българският език е говорим от около 7 милиона само в България.

Що се отнася до изучаването на езиците, английският е на челно място по брой изучаващи го в Европа, следван от немския, френския, италианския, руския и испанския.

Според проучване на Европейския съюз „Европейците и техните езици“ 56% от гражданите на ЕС (28 държави-членки) говорят език, различен от техния майчин, но 44% признават, че не знаят друг език освен своя роден. Въпреки това, 28% имат познания по два чужди езика. Сред гражданите на ЕС, 38% посочват, че владеят английски език, следвани от 14%, които владеят френски или немски, 7% руски, 5% испански и 3% италиански език. Типичният многоезичен европеец е студент или някой с мениджърски пост, или някой, роден в държава, където езикът на родителите му е различен от основния език в държавата.

С увеличаващия се брой имигранти и бежанци, европейските градове стават все по-многоезични. Например в Лондон се говорят около 300 различни езика (английски, френски, китайски, руски, италиански, португалски, арабски, хинди и др.) В Москва и Санкт Петербург много имигранти говорят украински, молдовски, арменски, татарски, азербайджански, таджикски, китайски и др.