Водещи новини Култура

Калия Калчева за пътя от Добрич до Ню Йорк и мечтата за сцените в Азия

Родената в Добрич Калия Калчева е лауреат на множество награди. Калия е едва на 5 години, когато я водят на първия й урок по пиано. Издава албум с детски песни, написани от майка й и записани в звукозаписно студио на баща й. Калия е на 6, когато семейството й се премества в София. Предстои й да бъде първокласничка, а родителите й се посвещават изцяло на музикалната й кариера. През 2015 година Калия завършва Национално Музикално Училище „Любомир Пипков“ – София, със специалност пиано, в класа на проф. Милена Моллова. В началото на 2015 година, Калия кандидатства за бакалавърската програма на престижния Manhattan School of Music в Ню Йорк. Избрана е да учи там сред повече от 3000 кандидати. Изучава Piano Performance в престижния „Джулиард“ – висше училище в Ню Йорк, САЩ, където се обучават студенти по драма, танц и музика. През 2019 г. Калия направи дебюта си в Ню Йорк с концерт в залата на Алис Тъли.

25-годишната българска пианистка Калия Калчева завоюва второ място на приключилия тази вечер в Испания Международен конкурс по пиано състезание Vigo International Piano Competition. Тя спечели и специалната награда за изпълнение на Бах. След завръщането си Калия даде интервю за Про Нюз Добрич:

Разговаряме с Вас веднага след като се върнахте от Испания, където участвахте в конкурса Vigo International Piano Competition. С какво той се отличава?

Конкурсът в Испания беше интензивен – от три тура един след друг. Първия ден – първи тур, втория ден – втори тур и третия ден – трети тур. Всичко се случва много бързо. Всяка вечер до късно чакахме резултатите от съответния тур, за да знаем какво да правим, а на следващия ден в 9 часа вече бяхме обратно в стаите и свирехме за следващия тур. Така че в първите няколко дни не успях да с разходя и да усетя атмосферата на града. Самите турове не бяха толкова дълги – по 10, 15 и 30 минути. Не беше изтощаващо, така, както на други конкурси, на които съм свирила – по 40-50 минути на тур. Тук можех да концентрирам цялата си енергия върху тези 10-15 минути. Другото хубаво беше, че организаторите публикуваха много снимки, клипчета, които разпространяваха в социалните мрежи.  След това направиха лайфстрийминг. Така че моите приятели, семейство, преподаватели можаха да проследят конкурса.  Изпълнителите са на различна възраст, което е интересно, защото не са много конкурсите на този принцип. Повечето големи конкурси в момента имат „таван“ на възрастта на участниците – 30-33 години.  Така аз, която сега съм на 25 години, имам шанс още един или два пъти да участвам в големи конкурси. На този в Испания можах да се запозная с много интересни хора на всякаква възраст. Някои от които дори преподаватели в консерватории. Имаше и 18-годишни, и 62-годишни участници от различни точки на света. Изпитвах респект към тези, които са на по-зряла възраст и са решили да участват, защото това не е лека задача, а разговорите с тях бяха много интересни.

Пианистка от Добрич с престижни награди от Международен конкурс в Испания

Вие спечелихте Втора награда от конкурса и Специална награда за интерпретация на изпълнение на Бах. Как приемате тези отличия?

На финала бяхме шестима. След конкурса журито каза, че всички сме заслужавали да имаме награда. Затова има поделени награди. Изключително щастлива съм от специалната награда, защото имам  първична любов към Бах още от дете и се радвам, че дойде при мен. Този Прелюд и фуга, който изсвирих, ми е много любим и направо се губя в него понякога , когато си го свиря вкъщи, когато го анализирам или търся и най-малките детайли и артикулации. Най-много се радвам за тази награда.

С кларинетиста Роналд ван Спендонк

Какво предстои?

Тази година завърших магистратура в Джулиард, Ню Йорк. И реших, че може би ще се ориентирам към Европа. Живях 6 години в САЩ, хареса ми. Беше много хубаво, докато бях там, но имам чувството, че сега имам нужда да съм в Европа, да съм част от това, което се случва в музиката тук. А и да съм по-близо до семейството си. Скоро ще имам изпит за академия в Италия за нещо като дисертация при преподавател, с когото се запознах наскоро. Търся някаква реализация по-наблизо. Може и в България. Свири ми се и на родна сцена. За нашата професия, особено за концертиращите музиканти, пианисти, ако не искаме докторантура, да ставаме преподаватели, специализации или както ги наричат “artist diploma”. Става въпрос за срещи с нови преподаватели, създаване на контакти, свирене на концерти. Не се стремя към по-висока степен на образование

Какво Ви донесе Америка, защото Джулиард е най-доброто училище за изкуства не само в САЩ, а и в цял свят?

Името на Джулиард е нещо, което отваря врати навсякъде поп света, в Европа със сигурност. Всеки път, когато някой разбере, че съм била в Джулиард има отзвук „А, Джулиард!“ На мен Ню Йорк ми даде мотивация, дисциплина за работа. Не само за свирене, но и каляване, което понякога с приятелите го наричахме „оцеляване в Ню Йорк“. Излизайки оттам имаш чувството, че можеш да успееш навсякъде. Дава усещане, че мога да се справя с всичко. Казват, че е толкова трудно, защото има огромна конкуренция, особено в някои департаменти, включително „Пиано“. За мен това беше стимул, имах нужда да видя как хората около мен успяват, колко много се трудят. По-скоро да гледам на тях като пример, който да ме мотивира и аз да търся най-добрия музикант в себе си чрез пианото. Изключително много ми помогнаха преподавателите ми, особено по пиано. Прекарах чудесно в Джулиард, макар половината от магистратурата ми да беше по време на пандемията от Covid-19.

Как Ви се отрази Covid-19?

Диригент Карина Канелакис със солистка Калия Калчева в зала Алис Тъли

Когато Covid-19 дойде аз след няколко дни трябваше да замина за конкурс, но той пропадна. Два концерта ми пропаднаха. Също и едно изпълнение с оркестър. Така моята работа като акомпанятор също приключи за този момент, защото беше изключително свързана с хора. Така изведнъж се оказах вкъщи.  Прекарах по-голямата част от 2020 г. в Ню Йорк. Бях щастлива, че имам роял, който ми беше предоставен от Джулиард.  Мои познати нямаше как да свирят. А аз имах възможност просто да поспра, да дишам спокойно, да се наспя и като се събудя сутринта да правя точно това, което искам да правя. Това може би дори ми върна малко от любовта към това, което правя.

Всичко беше толкова на бързи обороти, че понякога дори не ми оставаше време да се спра и да помисля какво точно ми се прави, какво ми се свири. Физически през деня нямаше достатъчно време да свърша и да се съсредоточа върху своите неща. Разбира се, че Covid-19 ни повлия зле. На мен също, в много аспекти. Сега, след като е минала година и половина, може да се каже, че имаше и добри страни. Тази беше най-важната, защото аз си казах „Аз мога да успея в това, което искам да постигна и имам времето и да го направя“.

Имахте ли концерти в Ню Йорк преди пандемията?

 Единственото ми участие с оркестър беше с оркестъра на Джулиард, след като спечелих техния конкурс. Това беше много скъп спомен, защото беше в първата седмица от моя първи семестър там. Не познавах никого. Беше първият ми урок при преподавател. Седмица по-рано поучих имейл, че ще има такъв конкурс и ще бъде изискван точно вторият концерт на Бетовен. Защото така е направен конкурсът – произведението винаги е избрано и те търсят правилния пианист. Написах имейл на моя преподавател, с когото все още не бяхме имали дори един урок, и му казах, че искам да се пробвам, тъй като съм свирила този концерт в училище. Той се съгласи да опитаме. Три дни по-късно имах прослушване, след това  втори тур и накрая ме избраха. Концертът беше една седмица след прослушването и всичко се случи толкова бързо и толкова хубаво. По време на репетициите се запознах с много хора от оркестъра. След концерта хората ме спираха по коридорите и казваха, че са били в моя оркестър. Това беше много добър повод за запознанства. Така че първият ми спомен от Джулиард е страхотен.

Jussi Siirala, Changxin Guan, Geoffroy Chapelle и Kaliya Kalcheva изпълняват Концерта на Бах за четири рояла

С каква конкуренция бяхте приета?

Нямам представа от точния брой. Не исках да зная тази статистика, докато кандидатствам, защото беше много стресиращо. Като цялостно ниво, дори и само за студиото на моя преподавател, ние имахме седмични срещи, в които свиреха доста хора. Всеки свиреше нещо и ми направи впечатление, че почти нямаше изпълнение, за което да кажа „аз мога да го изсвиря по-добре“. Имаше какво да науча от всеки.

Да ви върна към Добрич. Имате ли спомен от времето в Добрич и с какво го свързвате?

С баба и дядо.  И с едно много пъстро детство. Спомням си участия, конкурси, костюмчетата, които мама ми шиеше, часовете в студиото при тате. Имам бегли спомени, като например че бях пяла с духов оркестър на центъра. От време навреме се сещам за емоциите като певица, години, в които пеех. Имам само хубави споени от Добрич.

Какво си пожелавате? Как се виждате след 10 години? На коя сцена?

Пожелавам си от същото това по много. Много ми се ходи да свиря в Азия. Там имат страхотни зали. Толкова екзотично ми звучи. Много ми се пътува в Япония. Хайде да не е в следващите 10 години, но в следващите 5 ми се иска да съм свирила в Япония.

Пожелавам Ви го от сърце!

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *