Църквата почита Св. мъченик Симеон Самоковски – три пъти окачван на бесило, преди да издъхне

Църквата чества на 21 август Свети свещеномъченик Симеон Самоковски и Софийски. Той е един от 9-те софийски светци. Покровител е на град Самоков. Образът му за пръв път е рисуван на стенопис от самоковския зограф Никола Образописов през 70-те години на 19 век.

Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Мястото и датата на раждане са неизвестни. Симеон става Самоковски митрополит на 28 август 1734 г. В Самоков по това време се служи единствено в малката средновековна Бельова църква, затова поради липса на голям храм в града фактическото седалище на митрополит Симеон е Дупница.

По време на Руско-Австро-турската война (1735-1739), подкрепян от висши духовници, включително от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, в чийто диоцез тогава влиза Самоковска епархия, митрополитът става предводител на един заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско. Център на заверата е Mанастирa „Св. Спас“ над софийското село Долни Лозен, дълбоко в Лозенската планина.

Турците узнават за съзаклятието и в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу като превантивна репресивна мярка са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. Към 20 юли митрополитският дом е разбит и ограбен, владиката е вързан от турците в Дупница, окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Към 18 август самоковският митрополит е закаран в София.

Затворен е в турските казарми (където по-късно бива хвърлен и Левски), измъчван и насилван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана твърдост е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана и по заповед на Али паша е обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София", където след години е вдигната и бесилката на Васил Левски. Има много приписки за чудото, станало при обесването му – първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Страхувайки се от преклонението и упованието в още един български герой и софийски светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум бива пренесено в Самоков.

Мощите на светеца са намерени в Бельова църква, когато в 1994 г. при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора, вляво зад вратата, гроб с останки от костите му, евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди. Известна е и еднa саморъчно оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир бележка, съобщаваща за неговото посещение там и написана на хубав български език с красив почерк и подпис.