Сладките мечти на Лиляна от Крушари - да преоткриеш себе си във време на пандемия
Пандемията, изолацията и икономическа стагнация дадоха на мнозина време и начини да преоткрият себе си и възможностите си. Къде случайно, къде на шега, след като остава без работа, Лиляна Иванова от крушарското село Лозенец преоткрива кулинарния си талант и започва да изработва бутикови торти по поръчка. Нейни близки казват, че всеки сладкиш, който се ражда от ръцете й, е изпипан до най-малкия детайл. Тортите й са толкова индивидуални, че хората, за които са предназначени, се чувстват наистина специален, а сладкото изкушение се превръща в истинско преживяване - и за подаряващия, и за получаващия.
„Вече втора година съм безработна заради пандемията. Работех в магазин за промишлени стоки, но той затвори. Сега имам повече свободно време и така започнах с тортите“, разказа пред Про Нюз Добрич Лиляна.
Тя е родена в Крушари, на 52 години е. По стечение на обстоятелствата се наложило семейството й да се премести в близкото село Лозенец. Там Лиляна създава своя малък оазис, с чудесен двор, шарени цветя и атмосфера, която вдъхновява. Там е нейната сладка работилничка, в която майстори захарни изкушения.
Лиляна Иванова е завършила училището за приложни изкуства в Сливен, специалност „Художествена тъкан“. Талантът й, влечението й към приложните занаяти и усещането й за красота намират израз в най-различни предмети, сувенири и картички, които тя изработва и украсява. Прави ги за свои познати, по различни поводи.
„Започнах да правя сладкиши за сина ми и приятелката му. И мои близки започнаха – ще може ли и на моята дъщеря, ще може ли и на мен! Така тръгнаха нещата. Аз се интересувам от сладкарство, член съм на различни групи във фейсбук по темата. Това изкуство, защото то е такова, ми стана страшно интересно. Увличам се, допада ми това, което правя“, казва Лиляна.
Защо не превърне сладкарството в свое основно занимание? „Смятам, че ми е малко късно да се развивам оттук нататък, въпреки че моите близки ме навиват да го направя. Доста сложно ми е, а и аз не съм посещавала специализирани курсове. Всичко е доста любителско, аз съм самоука, не съм мислила да го развивам в бизнес“, споделя Лиляна. Според нея е много трудно да стане професионален сладкар, а и за това се искат инвестиции. Казва, че не смее. Но кой знае?!
Засега Лиляна работи за близки, приятели и познати, приготвя сладкиши за различни поводи. В село абсолютно всички се познават и все се намира някой да помоли да му направи нещо. Тя пък много се притеснява дали сладкишите й ще се харесат.
Тортите си Лиляна прави обикновено с класически продукти. Шоколадови предимно, защото „на младите им харесва най-много шоколад“. Опитва различни вкусове. Все още не е пробвала да прави така популярните напоследък безглутенови торти, с малко захар, но има намерение да се поинтересува. Изработва и фигури от фондан, показала ги във фейсбук група, но не събрала смелост да участва в онлайн състезание.
