Панагюрското съкровище блести в „Двореца“ в Балчик, след месеци пътува за Дубай

Доц. д-р Бони Петрунова с любопитни твърдения за откриването на съкровището и неговата автентичност

Панагюрското златно съкровище от днес е експонирано в Каменната зала на Двореца в Балчик, благодарение на Националния исторически музей към БАН и Културен център „Двореца“. Една от най-ценните български реликви ще остане край морето до 10 септември. Десетки посетители, предимно румънски туристи, разгледаха експозицията още в първия час след откриването й.

Изложбата бе представена от доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ.

„Изказвам огромна благодарност към доц. Петрунова, която създаде една традиция национални богатства, движими паметници на културата и артефакти да бъдат излагани всяка година в Двореца“, посочи Жени Михайлова – директор на Културния център.

Бони Петрунова припомни, че в Двореца бяха изложени древният накрайник от нефрит, открит в Калиакра, съкровища на НИМ, непоказвани никъде досега, гърнето със съкровището „Татарска плячка“ от 2018 година и др.

Тя съобщи, че НИМ има договор с Дубай за изложба на Панагюрското златно съкровище там, който обаче се отлага вече два пъти заради пандемията. Вероятно златните съдове ще отпътуват за емирството в края на тази година.

„Организирането на такава изложба е много трудно, защото в последно време не се препоръчва движение на ценни паметници. Основната трудност понесе директорът на Двореца Жени Михайлова. Поставихме й почти невъзможни условия, които трябваше да изпълни и тя се справи“, каза доц. Петрунова.

От своя страна Михайлова посочи, че залата с експозицията е трябвало да бъде пригодена с охранителни системи, СОД от най-висок клас, видеонаблюдение и жива охрана, според изискванията на НИМ. Самото превозване на съкровището става с бронирани автомобили и специална охрана.

Панагюрското златно съкровище е тракийски античен златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 година на 2 км от гр. Панагюрище от братята Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови. Състои се от една фиала и осем ритона. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е.

„Златото е 23 карата. Смята се, че това е ритуално съкровище. Фиалата е най-спорна, за нея има различни хипотези за какво точно е използвана, но няма конкретен отговор. Великолепна ювелирна изработка, очевидно е било предназначено за някой представител на властта. Има такава хипотеза в световен мащаб, че само човек с чисти помисли може да открие съкровище. Многократно това се доказва. Колкото и да е в сферата на ирационалното, може би има такива енергии, които помагат или пречат да се открият такива находки“, сподели доц. Петрунова.

Имало една интересно твърдение за откриването на съдовете. „Смята се, че това се случва в почивни дни. Викат известния археолог Петър Горбанов и му казват: „Шефе, тук намерихме една духова музика“. Тогава той праща две телеграми – едната до Софийския археологически музей, другата – до Пловдивския. Мълвата твърди, че софийският директор бил отишъл на лов и забранил на жена си да му отваря телеграмите. Пловдивският обаче веднага отворил телеграмата и наредил съкровището да му бъде докарано. И така то става собственост на Пловдивския музей“, казва доц. Петрунова.

Споровете, че съкровището е подменено, за нея са приключени. Ето какво споделя тя:

„Доказано е, че е оригиналното. В началото на моята кариера бях екскурзовод в НИМ. Беше преди 1988 година, когато дойдоха да го вземат за една пътуваща изложба в Холандия. Дойдоха със специална апаратура , отчетена беше възрастта на предметите с точност плюс-минус 100 години. И хората се убедиха, че е оригинал. Със същата апаратура бе върнато съкровището. Това съм видяла с очите си. Виждала съм най-добрите копия на съкровището и мога да гарантирам, че колкото и да се стараят съвременните ювелири, някои неща са неповторими.“