Водещи новини - дясно Крушари Култура

С ценни находки приключиха археологическите разкопки на Залдапа тази година

Според ръководителя на разкопките не е изключено водохранилището на Залдапа да е било аязмо за светена вода

Големият римовизантийски град Залдапа ни прие сдържано на 5 юли, но ни изпрати с „ръкопляскане” на 24 юли. Българо-френско-канадския екип на проф. Г. Атанасов, доц. Ал. Миланова, доц. Доминик Моро, д-р Й. Валериев, проф. Елио Хобдари, д-р Бр. Мбарек и др. със съдействието на кмета и зам. кмета на общ. Крушари, само за 3 седмици, постигнаха респектиращи резултати. Очакваният баптистерий източно от катедралната базилика на епископа на Залдапа от VІ в. се оказа изключително рядка като архитектура четириконхална /четирилистна/ църква с притвор – шестата църква в Залдапа, съобщи в профила си във фейсбук научният ръководител на археологическата експедиция проф. д.и.н. Георги Атанасов.

Той обърна внимание, че през раннохристиянската епоха в огромните граници на Римската империя са регистрирани не повече от десетина подобни храмове, но на север от Балкана – нито една.

Не по-малко впечатляващ е мраморът – около 400 големи фрагменти от 4 квадрата 5х5м – дело главно на константинополски ателиета.

„Върхът на сладоледа” е изцяло запазената платформа на амвона – епископската катедра, тежащ над 2 тона, както и олтарните прегради, колоните капителите и пр.

„Мозаечните пана ги оставаме за следващите сезони, когато – дай-Боже, получим и държавно финансиране, защото тази година работихме единствено със средства осигурени от френска и канадска страна и логистика от община Крушари. Както винаги се случва, буквално в края на разкопките, проучихме връзката на тунела към водохранилището в подстъпите към крепостта със западната крепостта стена – той преминава през нея и „влиза” в атриума на базилика № 2“, посочва проф. Георги Атанасов. И допълва, че на този фон поетичната му хипотеза, че на даден етап водохранилището е трансформирано в аязмо за светена вода, продължава своя живот. Повече той очаква да стане ясно през следващата година. Тогава се очаква към екипа отново да се присъедини и известният специалист по раннохристиянска археология проф. Никола Бодри.  

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *