17 юли – последен ден от Горещниците, почита се Огнена Марина

Света Великомъченица Марина се почита от Православната църква на 17 юли. Този ден е последният от Горещниците и се свързва с култа към Огнената Марина.

Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина приема християнството на дванадесет години и решава да посвети своята девственост на Бог. Тъй като открито изповядва вярата, баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея. Когато навършила шестнадесет години, срещнала управителя на Диоцез Ориент Олибрий. Пленен от красотата ѝ, той я харесва за своя жена. Тя не скрила от него, че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд.

Заради вярата си тя била посечена с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.

Денят на св. Марина се отбелязва като голям църковен празник, който в българските народни традиции се свързва с култа към Огнената Марина - покровителка на бурите и пожарите, нивите и жътвата, символ на небесния огън, господарка на змиите. Светицата се чества в третия ден от Горещниците – 17 юли.

Жените на този ден спазвали редица забрани - те не  работели с ножици, конци и въжета,  не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На този ден освен имениците празнуват още ковачите, калайджиите и хлебарите. На 17 юли имало обичай да се пали нов жив огън.