На 15 юли започват Горещниците

15, 16 и 17 юли според народните вярвания по грегорианския календар са трите най-горещи дни в годината. Те са наречени Горещници, или Горешляци, Чуреци, Блъсъци, Германовци.

В тези три дни, Християнската църква почита Светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина.

Обредните практики на тези дни са познати основно в Северна, Западна и Югозападна България. Всеки от трите дни има свое име – в Северна България ги наричат Чурлига, Пърлига и Марина Огнена. Всъщност третият от тези дни – 17 юли, е празникът на Света Марина.

На Горещниците е забранена полската и домашната работа, защото огън ще изгори къщата или добитъка. Вярва се, че нивите и ожънатите снопи се запалват, тъй като огън слиза от небето, най-често под формата на светкавици. На някои места в Южна България дните не са три, а цяла седмица до Илинден (20 юли), неречена „запалена неделя“.

Още в древни времена, през първия ден от Горещниците са се загасяли пламъците в огнището. Вярвало се, че огънят е свещен и с времето намаля магическите си свойства. Затова трябва да се подновява веднъж годишно, в края на горещите дни – най-често на 17 юли.

Съхранени са редица ритуални вярвания, като например запалването на новия огън да се извършва от двама братя-близнаци или пък носещи еднакви имена. Само те са можели да извършват ритуалното запалване. Събличали се голи и започвали да претриват клонки, и така да донесат новия огън. След това цялото село се събирало за да го прескача за здраве. Всеки си взимал от новия огън и го отнасял у дома си, за да поднови с него загасналия пламък в своето огнище.

Според това какви са дните се гадаело каква ще бъде и предстоящата зима. Колкото по-топло е на Горещниците, толкова по-люта ще е тя. Най-често молитвите по време на Горещниците са за дъжд, но нерядко са и за суша.

В тези дни празнуват всички занаятчии, които боравят с огън – ковачи, железари, грънчари, хлебари.