Качеството - основен приоритет при производството на лавандула в Добруджа
Кръгла маса на тема „Модерното стопанство и новите възможности за отглеждане на лавандула“. В работната среща участваха представители на местната власт, лавандулопроизводители, предприемачи, агро-специалисти и собственици на дестилерии. В нея участваха кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров, зам.-областният управител Здравко Здравков, доц. Ана Добрева от Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък и доц. Нели Грозева – зам.-ректор на Тракийски университет в Стара Загора, както и председателят на сдружение „Национален фестивал на лавандулата“ Нина Гиргинова.
Акцент във форума бе представянето на новата специалност на Тракийския университет „Агрономство и етерично-маслени култури“, която вече завърши първи курс. Такова обучение се предлага за първи път в страната. Образователно-квалификационната степен е бакалавър и обучението е изключително съобразено с развитието на икономиката в страната и нуждите на бизнеса, подчерта доц. Грозева.
Тя представи всички възможности на Тракийски университет, както и специалността Агрономство – етеричномаслени култури, която висшето училище разкри именно за нуждите на лавандуло- и розопроизводителите.
Земеделските производители бяха категорични, че имат нужда от науката, за да разрешат проблемите си, както и от обучени специалисти - агрономи, които да ги напътстват в отглеждането на лавандула.
На територията на общ. Генерал Тошево се обработват почти милион декара, като 37 хиляди декара от тях са лавандулови полета и имат 16 дестилерии, което ги поставя на първо място в лавандулопроизводството в Добруджа.
Ниската изкупна цена и липсата на ясна регулация, както на маслото, така и на насажденията, са проблемите в бранша, които трябва спешно да бъдат разрешени. Те се обединиха около идеята за създаване на държавен стандарт за качеството на маслото с участието на науката и да имат представителна асоциация, която да се бори за техните интереси.
Земеделските производители бяха поканени на работната среща , която беше организирана на Фестивала на лавандулата в Чирпан и ще се състои в края на септември в Тракийски университет, с участието и на учените от Института по розата и етеричномаслените култури.
Тракийски университет участва в празничния, за Генерал Тошево, ден с информационен щанд, където жителите и гостите на града можеха да се запознаят с всички структурни звена и специалности на висшето училище.
Доц. Ана Добрева от Института по розата и етерично маслените култури припомни, че лавандулата е внесена в България през 1907 година и от тогава изследванията и успехите с нея са свързани пряко с Института по розата в Казанлък. Там са били направени всички проучвания върху биологията, физиологията, различните методи на селекция, в резултат на което през миналия век са създадени 7 сорта, които масово са се наложили в производството. Но тези успехи са в резултат на мащабна изследователска работа. В днешно време тези данни и сортове вече са стари. Доц. Добрева обяви, че през 2020 година са били защитени 4 нови сорта лавандула. „Добруджа допреди години беше известна като Житницата на България, но благодарение на вашата работа и упоритост се превърна в район на лавандулата“, позчерта доц. Добрева.
В момента в Югоизточна България също се провеждат мащабни подобрителни работи с лавандулата и това е един от новите райони, също много подходящ за тази култура. В момента се работи върху създаването на нови микрометоди за дестилация на лавандула в новата микробиологична лаборатория, която до края на годината ще бъде комплектована с възможност да се използва и от производителите. „Качеството на маслото е основен проблем, а то е комплекс – не е само райониране, сортове, а зависи и от начина на преработка, на съхранение, на анализ“, подчерта доц. Добрева. „Добруджанци са много работливи и създадоха нова индустрия в Добруджа. Много добре знаят как да работят. Тъй като това са дългогодишни насаждения. Когато преди 20 години започнаха да се занимават с лавандула, нямаха достатъчно информация за сортовия състав, предимства и недостатъци, райониране и се създадоха огромни полета, които са с разнороден сортов състав, някои от популации, нерегламентиран разсад получиха стопаните. Тъй като това са дългогодишни насаждения, проблемите започнаха да излизат след години“, добави ученият.
„Лавандуловият капитал е в Добруджа, на територията на Генерал Тошево“, категорична беше Нина Гиргинова. По думите й лавандулата като всяка култура ще претърпи своите сортови изменения, но едва ли ще откаже производителите да я отглеждат.
Тя подчерта, че е проблем, че все още няма голяма организация на всички земеделски стопани, производители на етерични масла, които да й дадат представителност и да поставят въпросите. „На шестия фестивал на лавандулата беше обсъдена необходимостта от създаването на обща съсловна структура, която да обединява всички производители, собствениците на дестилерии за етерични масла, търговците, предприемачите, агроспециалистите, защото само тогава интересът на българския земеделец в този сектор ще бъде защитен, ще бъде разработено стабилна устойчива законова рамка, ще бъдат издадени стандарти, по които всички да работят, да няма сривове в цената, да няма резки промени в изкупуването. Именно от Генерал Тошево, от Добруджа трябва да се създаде такава структура и тя да бъде представителството и защитата на интересите на хората, ангажирани в сектор Лавандула“, каза организаторът на Националния фестивал на лавандулата.
В община Генерал Тошево от близо 1 милион декара обработваема земя, над 37 000 декара са заети с лавандула. В общината има поне 16 работещи дестилерии. Въпреки проблемите в сектора в резултат на ниската цена и сушата, интересът към тази етерично-маслена култура не е спаднал. Но трябва да се наблегне на качеството, подчерта кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров. Но той е категоричен, че трябват качествени сортове с качествени масла, за да са конкурентноспособни, а не всеки да си прави разсад по градини и дворове и след това да гледаме по 10 цвята лавандула в едно поле от 20 декара.
