Животът на столетницата баба Добра от Генерал Тошево или как доброто се връща
Дядото на столетницата бил близък с Йовков, а баща й – жертва на румънските жестокости в Добруджа
Баба Добра от Генерал Тошево навърши скоро 100 години. Вече не излиза от малката къща, в която живее, но допреди година наглеждала градината и плевяла тревата. Сега за нея се грижи племенницата й Стоянка. Тя посрещна нашия екип в стаичката на столетницата, където и през юни, в хладните дни бумти печка, за да е уютно на възрастната жена. Стоянка с мъка сподели, че й е трудно да набави дърва за печката, защото парите не стигат. И помоли чрез нас да се обърне към добри хора, които биха могли да им осигурят дърва. Баба Добра – изключително жизнена и работлива през целия си живот, вече недочува и говори трудно. Била много добър човек, пък и такова име носи. Племенницата разказа за житейската й съдба и историята на семейството й, в която се преплита името на Йовков, както и румънските жестокости в Добруджа.
Добра Кирова Златарова е родена на 3 февруари 1921 г. в село Долен Извор, сега Изворово. По повод юбилея, от Общината подарили на столетницата грамота, чаша, кошница с продукти и борче, което Стоянка – дъщеря на една от сестрите на баба Добра, посадила в градината на къщата. Дали им и 100 лева, с които Стоянка веднага купила дърва.
Баба Добра имала две сестри и двама братя – всички вече покойници. Като млада била голяма красавица. Омъжила се за местен човек с две деца - момчета, които отгледали заедно, оженили ги, гледали и внуците. На Стоянка й тежи, че сега потомството много-много не се интересува от бабата.
Мъжът й Борис бил счетоводител, починал е отдавна. Добра била силна и жизнена, много оправна и се занимавала с тежка, мъжка работа - в ТКЗС-то, в тухларната фабрика. Работила и на частно - вътрешна мазилка, боядисване.
„Всичко умееше, а градината й светеше. Продаваше на пазара отгледаните от нея зеленчуци. Изключително работоспособна беше, нищо че сега я виждате на два ката. Мисля, че доживя до дълбока старост заради добротата и вярата си. Знаете ли, че винаги ми благодари, каквото и да направя за нея – когато я храня, къпя, обличам. Сутрин, когато стане, първо взема иконата на Богородица и си казва молитвата. Прекръства се, целува иконата. Всяка сутрин. Досега не е пила лекарства, не е боледувала, здрава е и това според мен се дължи на добротата й“, казва Стоянка.
Това е и разказ за добрините, които баба Добра е правила и как доброто може да върне обратно. Жената работила на познато семейство с дъщеря – абитуриентка. Семейството нямало големи възможности, а майката искала и тя като всички да направи бала на детето си, да покани гости. Добра им стегнала и измазала стаята и жената попитала колко да плати. „Нищо, искам дъщеря ти да си посрещне празника спокойна“, бил отговорът. И не само на това семейство, помагала и на други. Минали години, дъщерята се изучила, израснала в кариерата. Баба Добра отишла при нея за нещо, а тя казала: „Аз те помня, помня добрината ти.“
Неотдавна Стоянка извикала един млад човек - Иван Кънев, да им оправи покрива, защото в коридорчето и в кухнята течало, когато вали. Не им взел пари. Казал, че не може една 100-годишна жена, която цял живот е работила, да няма пари за дърва. „Не съм мислила, че някога ще стигна дотук – да нямаме дърва. Леля взима 300 лева пенсия и с моята – не стигат. Те ако стигаха парите, аз няма да търся помощ. Добре, че има и други добри хора, като Георги Порожанов, който ни докара един тон дърва“, казва Стоянка.
Баба Добра твърдяла, че нейната леля живяла до 116 години, ама дали е вярно, никой не знае. Столетницата до миналата година плевяла из градината. Комшиите се чудели, а тя казвала, че като се умори човек, се спи по-леко. Доскоро ставала през нощта и викала на племенницата си: „Ставай, да работим, аз и нощно време съм работила, какво е туй спане?!“
„Те са балканджии, от Жеравна, голям и жилав род. Дядото на Добра е бил Атанас Терзията. Той избягал от Жеравна и дошъл тук заради трагичен случай. През турското робство е било, турчин изнасилил сестра му и я хвърлил в герана. Атанас като видял, че не може да помогне на сестра си, хукнал след турчина, настигнал го и го убил. И вече бяга отвъд Балкана от страх, че турците ще го затрият.“
Тук ще уточним, че първите сведения за селото на баба Добра съвпадат с началото на турската колонизация на Североизточна България. Записано е под името Мусубей. Предполага се, че първият заселник тук е дал името на селото – Муса Бей. Той имал там сараи и стопански сгради. Знаело се, че е добър и справедлив бей. Затова Атанас Терзията се заселил там.
Шиел на турците, на българите, а Муса бей го уважавал и когато след Освобождението заминал за Турция, му оставил имотите си. Той ги разделил на синовете и дъщерите си, а те кръщавали деца, внуци и правнуци на Терзията. Затова във всички поколения след това имало по един Атанас.
Йордан Йовков идва да учителства в Добруджа през 1900 година и се заселва в с. Долен извор (Чифлик Мусубей). Стоянка знае от близките си, че когато писателят пристигнал, първо отишъл в къщата на Атанас Терзията. Станали приятели. През 1012 година големият ни белетрист е преподавал на майката на Стоянка.
Семейството на Добра е сред пострадалите от жестокостите на румънските власти. Бащата й дядо Киро и тримата му братя са сред отвлечените от румънците през 1916 година добруджанци. „На нивите ги хващат и там им слагат букаите (окови - бел.ред.). Румънските войници ги карат в робство в Молдова, в солни рудници. Нечовешко е било там, единият брат умрял. Жената на дядо Киро била бременна, когато него го отвличат. Той успял някак да избяга и се връща в село след 7 години, но роденото момче било умряло“, разказва Стоянка.
