Според народните поверия, на Видовден всяко сторено зло се наказва

„Ще дойде Видовден!“ – често изричаме тези думи като предупреждение, че всяко сторено лошо нещо рано или късно излиза наяве и бива наказано.

В традиционните представи на българина Видовден има за всички, особено за хората, които извършват грехове. Празникът, наречен Видовден, се отбелязва на 15 юни. Разпространен е най-широко в Западна България.

Може би Видовден е привнесен от Сърбия, където е много голям празник. Видовден идва от името на Свети Вит – мъченик от 4 век след Христа, който е отбелязван от църквата на 15 юни. На същата дата през 1389 година става най-голямата битка по това време между християнските армии на почитания сръбски цар Лазар и турците, в която никой не побеждава. Голяма част от армиите загиват, включително самия цар Лазар, както и султанът, предвождащ османците.

Ще дойде Видовден означава, че ще дойде момент за разплата, за възмездие.

Според народните вярвания празникът, познат още като Вида, се почита, за да се предпазим от градушка. В традиционната култура и фолклор двамата светци Вартоломей и Елисей са представени като братя на Вида.

Смята се, че Вида „види“ пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката (както и другите природни бедствия) идват като божие наказание за извършен грях. Това християнско по произход схващане се смята, че поражда и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. ще има възмездие за провинилите се.

Друго поверие гласи, че братята са четирима − Герман, Вартоломей (народът го нарича Въртоломей), Елисей (наричан Лисé) и Видо или Видьо.

На Видовден празнуват Видин, Вида, Видьо, Видол, Вида, Видул, Виденка.