Водещи новини - дясно Култура Общество

Дъщерята на починалата поп певица от Добрич Нели Грегъри: Аз съм продължението й

Мария-Габриела Русева е талантлива млада жена, музикант и педагог, дъщеря на незабравимата Нели Грегъри – любимата добричка поп певица, която през април си отиде без време от този свят. Откакто я няма Нели, дъщеря й е двигател на певческа школа Voice Room Nelly Gregory, която семейството създаде с много любов през октомври миналата година. Господ не даде много време на Нели да развие своето любимо творение, но пък то сега е в сигурни ръце.

Сцените в Добрич замлъкват – Covid-19 ни отне неповторимия музикант Нели Грегъри

 „Аз съм продължението на Нели Грегъри. Тя ми даде толкова много и аз сега продължавам по нейния път“, казва Мария-Габриела. Тя е родена на 15 август 1993 година – на Голяма Богородица, родила се с името си.

Габи учила в ОУ „Хр. Смирненски“, а след това – в Природо-математическата гимназия. Изкарала един срок в Музикалното училище във Варна и се прибрала, не се чувствала там в свои води. Учила пиано при различни учители като дете – Детелина Захариева, Йорданка Ковачева, ходила на уроци и във Варна. Казва обаче, че най-много е научила от майка си, тя й е дала всичко в музиката.

После се впуска в нещо съвсем различно, приема друго предизвикателство. Освен музиката я влече и историята и след като завършва средното си образование решава, че иска да учи право. Не я приемат обаче и тя решава да запише второто си желание – „Политически науки“ във Великотърновския университет. Попада в една доста различна среда, която обаче й допада. Завършва бакалавърска степен в тази специалност. След това във Варненския Свободен университет кара магистратура „Пиар, реклама и връзки с обществеността“.

Нели Грегъри за музиката, страстта и любовта – коя е добричката Тина Търнър?

„Живеем в едно много интересно време по отношение на политиката.  Всичко е толкова объркано, че няма накъде повече. Не вярвам, че нещо може да се промени в момента. Гласувам на избори и сега, на 11 юли, също ще гласувам, решила съм за кого. Политиката е мръсна работа, всеки гледа да докопа власт и да дърпа, да дърпа, а никой не мисли за народа. Ето в пандемията – как другите държави успяха да помогнат на хората си, а при нас –не? Ще гласувам, защото въпреки всичко имам надежда, че нещата може да потръгнат. Може би тези, които ще дойдат на власт, няма да мислят първо за себе си, а наистина ще помогнат на народа“, разсъждава младата жена.

Животът така и не я води към политиката или рекламата, а към музиката – това, което припознава, на което Нели я е научила, което обича. Чувства се късметлийка, защото специално в професионалния й живот някак с голяма лекота се случват нещата. Може би защото майка й много й е помагала.

„Пропях сравнително късно – не че като дете не съм пяла, но хубавият школуван глас излезе, когато мама започна много сериозно да се занимава с мен. Аз бях доста плаха в началото и чак по-късно усетих как ми идва силата за музика и пеене. Мама беше много строга, разплаквала ме е чак, много взискателна беше, но това пък ме научи.

Бях на 19 години, когато започнахме да работим двете. В Каварна за първи път бяхме заедно. Тя тогава беше на химиотерапия и аз трябваше да съм до нея, да й помагам.  На много места, в много пиано барове сме пели и свирили. Дори да не пея, аз бях с нея, помагала съм за микрофоните, инструментите, все заедно бяхме.

Поканиха мама в Слънчев бряг, в едно заведение, тя отказа и аз я попитах: Защо аз да не отида? 4-часов репертоар направихме тогава двете в къщи, предимно английски песни, американски стандарти – мама държеше на тях. И така започнах и аз.“

Габи излязла в чужбина за първи път през 2018 година, свирила и пяла на кораби във Финландия, Швеция. Първото излизане трябвало да се организира много бързо – за 10-15 дни. Даже не знаела къде отива, но се справила. След това ходила още няколко пъти. Имало моменти, в които й ставало много тежко, но стискала зъби. С Нели се чували по 5-6 пъти на ден.

„Никога не съм вярвала, че ще ми се наложи аз да поема изцяло школата и то в такъв тежък момент. Последните ми разговори с мама бяха аз да започна да се занимавам с част от децата, защото тя се изморяваше. Не знаех дали ще се справя, защото малките певци я приемаха като приятелка, бяха много близки с нея. Притеснявах се дали и мен ще ме възприемат така добре.  Но когато тя си отиде, бях абсолютно сигурна, че трябва да продължа, с наученото от нея.“

Децата, с които работи, са около 30. Вече печелят награди – засега в онлайн конкурси, в Беларус, Русия, Молдова.

„Децата са прекрасни, те ми помогнаха много да изляза от тежкия момент, когато мама почина. Сега подготвям три от моите момичета за участие в конкурса „Сарандев“, който ще се състои в средата на юли. Те ще се включат във втора възрастова група. Не отиваме за награди, отиваме заради опита и школовката. И мама казваше така – важното е те да могат да се разчупят на сцената, да свикнат с нея, да се научат как да грабнат публиката. Мама го умееше това и сега искам аз да им го предам на тях.“

Габи ръководи и т.н. „Хор на Нелките“, който Нели сформирала – няколко жени, които се събират заедно да пеят, да се забавляват, да изпитат нещо различно. Дамската формация изпълнява златни български шлагери, песни на Васил Найденов, ФСБ, Трамвай №5. Опитват се да направят нещо качествено. Скоро им предстои участие във фестивал за шлагерната песен в Крапец.

 „Извън музиката тя ме е научила как да се справям в живота, как да съм силна. Често съм поплаквала на рамото й. Тя казваше, че съм наследила много от нейните качества. Аз винаги съм чакала нейното одобрение, нейната оценка, а тя беше реалист, не спестяваше нищо и аз вярвах, че нещата са точно такива, каквито тя ги виждаше. Ще я запомня като много борбен човек, изключително силна жена. Виждала съм я в много тежки моменти, но тя никога не се предаде.“

В студиото на школата сякаш нищо не се е променило, сякаш Нели е още там. Сякаш ей сега ще седне зад пианото, сред любимите си предмети и снимки. Но зад пианото вече е Габи – нейното продължение. 

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *