Бизнес Водещи новини - дясно Общество

С мега проект създават нов вид гори и полезащитни пояси преди в Добруджа трайно да се настани полупустинен климат

 Заради промените в климата и глобалното затопляне до 2100 г. част от дървесните видове, типични за Североизточна България, се очаква да отстъпят мястото си на други, които по-добре се адаптират към засушаването и високите температури. Това сочат данните от климатичния и биоклиматичен анализ, направен от експертен екип, като част от проекта „Горите на Североизтока“ LIFE 19 NAT/BG/001133-LIFE IASHAB.

С данните и заключенията на анализа са били запознати представители на Лесотехнически университет, Изпълнителна агенция по горите, РИОСВ – Варна, учени от Земеделския институт в Генерал Тошево, лесовъди, земеделски производители и др., съобщиха от Североизточното държавно предприятие.

„Горите на Североизтока“ е най-големият проект по програма LIFE, изпълняван от СИДП ДП, чиято цел е да бъдат реконструирани насаждения от инвазивни видове, които са в лошо състояние, а на тяхно място да се извърши залесяване с типични за района широколистни фиданки. Учените очакват когато младите растения се развият, да бъдат по-устойчиви на прогнозираните климатични промени. Според експертите, новите гори ще допринесат за смекчаване на негативните ефекти от климатичните промени, опазване на флората и фауната в равнинните екосистеми и не на последно място – за повишаване добивите на земеделците, защото благодарение на поясите се съхранява почвеното плодородие, а почвената влага се запазва по-дълго.

Изследването сочи, че в равнинно-хълмистия подпояс на листопадните дъбови и ксеротермни гори се очакват най-сериозни промени. Освен значимо покачване на температурите се очакват намаляване на валежите и сериозно засушаване, като в крайните североизточни части на България климатът ще се доближи до полупустинния. Биоклиматът, който ще се формира, не се среща в България сега – аналози се намират в Гърция или в районите на Кавказ и Мала Азия. Положителното е, че въпреки засилващото се степно влияние на североизток ще се запази наличието на относително влажен есенно-зимен период. Към 2100 г. се очаква постепенно отпадане на най-влаголюбивите видове – бук, източен бук, габър, зимен дъб, сребролистна липа, а на по-късен етап е възможно и отпадане на видове като благун и цер. Най-устойчиви на промяната ще бъдат сухоустойчиви видове като космат дъб, драка, мъждрян.

В хълмисто-предпланинския подпояс на смесените широколистни гори се очаква да се наблюдават сходни промени, като прогнозният биоклимат не отговаря на аналози в рамките на същия район. Най-близките аналози се наблюдават в равнинно-хълмистия подпояс по южната ни граница с Гърция и в съседните нископланински части на Гърция. Очаква се в този подпояс да се задържат малко по-дълго видовете цер и благун, като при адекватно управление ще се осигури по-плавен преход към по-сухоустойчив тип гора. В нископланински подпояс на горите от горун, бук и ела в Източна Стара Планина условията в най-голямата степен ще отговарят на досегашните условия в пояса между 400 и 700 м н.в. на южна Струмска долина. Дългосрочно, видове като източен бук, бук, габър, зимен дъб се очаква да отпаднат от растителността на този подпояс. В подпояса на заливните и крайречни гори също не се очакват големи промени.

Проектът се очаква да приключи в края на 2024 година със създаването на 2000 декара нови гори, включително полезащитни пояси.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *