70 години български нефт – как край Шабла бе добито първото в страната черно злато
31 май 1951 година е датата, на която шабленското село Тюленово влиза в историята на България и за него започва да се пише по вестниците. На тази дата край селото е открито първото българско нефтено находище. Преди дни тържествено беше отбелязана 70-ата годишнина от паметното събитие.
На входа на селото, до новостроящия се църковен храм, беше подредена фотоизложба със стари снимки на работници и съоръжения, с които се е добивал някога нефт. Там е позициониран и възстановеният паметник, открит преди десетилетия в чест на първия добит български нефт.
„По времето на Вълко Червенков тръгва една еуфория за изграждането на нова държава. Започват масови геологопроучвателни работи в цялата страна с цел да се търсят собствени залежи на подземни богатства. И край Тюленово се открива нефт през 1951 година“, каза за Про Нюз Добрич Стефан Михайлов – началник на „Проучване и добив на нефт и газ" АД – клон Шабла.
Прокарани са били 23 сондажа и чак от 24-ия бликнала ценната течност. Сондажът тръгва, чува се силен шум от фученето на нефта, бликва 50-метров фонтан, който изкъпва всички работници. Нефтът е открит на дълбочина 350 метра.
По това време хората в селото не са знаели какво се случва и се уплашили.
„По време на сондирането първо излиза газ, той увлича след себе си нефт. Вдига се много голям шум. Някои са си помислили, че е земетресение, други – че има нападение. Понеже газът е леснозапалим, за определено време на хората в селото е било забранено да палят огън, защото само една искра може да възпламени пожар. Даже на сондьорите не са им разрешавали да работят с железни чукове, да не излизат искри. За жителите на Тюленово е било трудно, защото те хляба си са го пекли в пещи в домовете си. Това продължило, докато потушат фонтана и се сложи арматурата“, разказа Вярка Стоянова, която през целия си живот е работила на находището и в предприятието за добив на нефт.
Към 1964 година е било изчислено, че геоложките запаси от нефт там са към 1,5 милиона тона. По думите на Стоянова тогава се смятало, че за 15-20 години нефтът ще бъде извлечен. Това не се оказва вярно, поради изменение на първоначалната представа за характера на находището, казва Михайлов. То се експлоатира без прекъсване и до днес, до момента са добити около 3,5 милиона тона черно злато.
„Находището е активно, от водонапорен тип, то ще фонтанира и занапред. Нефтът е от тежък тип, в него няма леки фракции, използва се за масла, за котелно гориво и др. Калоричността му е по-голяма от тази на природния газ. На ден сега се добиват около 25-30 тона, с 26 помпи“, обяснява Стефан Михайлов.
Преди време в страната е имало заводи за обслужване на нефтената промишленост и тези помпи са се произвеждали в България. Сега е трудно и скъпо да се доставят. В Балчик имало завод за ремонт на техника за нефтодобива, но, както много други в България, той вече не функционира.
42 души са заети в нефтодобива в Тюленово, работниците са от района – от Каварна, Дуранкулак, Шабла, Българево. „Имаме специален превоз, с който ги водим. Даваме редовно заплатите, инвестираме в нови сондажи, което е доста скъпа дейност. Иначе в района има около 730 сондажа, от Дуранкулак до нос Калиакра - газови, геологопроучвателни, структурни, много са. Както е известно, има и две газови находища“, допълва Михайлов.
Вярка Стоянова е на 83 години, родом е от Провадийско, но животът й преминава на Северното Черноморие. Казва, че Тюленово е второто й родно място. В трудовата й книжка имало регистрирано само едно предприятие – ПД „Нефт и газ“. Пенсионира се през 1993 година след 36 години работа в нефтодобива.
„Нефтът е открит на 31 май 1951 година, а през август 1954 година правителството издава указ да се създаде предприятието за добив на нефт и газ и тогава започва експлоатацията на находището. Началото на нефтодобива в България беше това. Започнах работа през 1957 година, като оператор, обслужващ сондажите в район „Тюленово А“, което включва сондажите в селото и до Камен бряг.
Когато започнах, нямах и 20 години. Ние бяхме група млади хора, дошли от Техникума по индустриална химия във Варна. Там имаше паралелки за сондажно дело, за разработка и експлоатация на нефтени находища, каквато аз съм завършила, за съхранение и транспорт на нефта“, спомня си възрастната жена.
Работели на сондажите на смени - в сняг, студ, кал, слънце. През 4 часа се контролирало налягането, денем и нощем. Трудно било да газиш кал, да ходиш из полето и нощно време, но тя свикнала бързо.
Около 200 души общо са работили в предприятието тогава – оператори, сондьори, обслужващ персонал, група за изпитания, спомагателни бригади, администрация. Имало хора от цяла България. В Шабла имало общежитие, в което отначало живеела и Вярка. После в самото предприятие направили къщички и там тя прекарала 38 години.
„Имаше театрален състав, танцов състав. От Шабла младежите идваха при нас в общежитието – там имаше зала и се правеха забави. В геологопроучвателното предприятие имаше здравен кабинет и подвижно кино, беше като малко градче. Много години минаха, сега по нищо не личи, че е имало живот там. Между Камен бряг и Тюленово нямаше път, по-късно е направена 4-километрова отсечка. Нефтът се извозваше през Тюленово до с. Горун и главния път“, разказва Вярка.
В село Тюленово, съвсем близо до морето е паметникът, посветен на първия добит български нефт. Полето наоколо е осеяно с ръждясали варели, в които се е събирал нефт, както и сонди. Датата 31 май е избрана и за празник на селото.
