23 май – Световен ден на кръводаряването

Кръводаряването е хуманен акт на доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешко здраве и живот. В България за съжаление  броят на доброволните кръводарители е недостатъчен и в страната има  хроничен недостиг на кръв и кръвни продукти. Доброволните и безвъзмездни кампании за кръводаряване са основата за осигуряването на достатъчни и безопасни количества кръв, понеже  вероятността за предаването на животозастрашаващи инфекции при тях е минимално.

Историята на кръводаряването се дели на два етапа. Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви законите на кръвообращението при хората и животните.

Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на „кръводарителя“. По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 век.

Втория период започва в началото на 20 век. Кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.