На 2 май църквата почита Свети Борис

На 2-ри май Българската православна църква почита паметта на Свети цар Борис-Михаил Покръстител. Отбелязва се от Средновековието, но няма писмени  доказателства за неговото начало. На 2 май през 907 година е починал  Покръстителят, един от най-великите български царе.

На 14 септември 865 г. Борис приема светото причастие и с него християнското име Михаил  на кръстника си – византийския император Михаил.

Цар Борис І Михаил налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко през 893 г., когато се връща, за да детронира първородния си син Владимир Расате и да възкачи на престола другия си син Симеон. След това се връща в манастира на пост и молитва и завършва живота си като монах.

Като покръстител Св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец". Цар Борис I приема учениците на Кирил и Методий през 885 г. и има важен принос за въвеждането и разпространението на българската писменост.

Преславският църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и на княз Борис I, на който събор се решава следното:

-Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.

-Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.

-Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.

-Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.

На 2 май имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав, Борил, Боян и Бояна.