Имен ден на Великден – учителката от Добрич Величка Георгиева за двойния си празник

В деня на Възкресението Христово имен ден имат всички, които са кръстени Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Велина – все имена, произхождащи от думата „велик“, какъвто е и денят. Те се радват на двоен празник, сред тях е и преподавателката в Частното училище „Мария Монтесори“ в Добрич Величка Георгиева.

„Понеже е двоен празник, много малко хора на Великден се сещат, че и хората с тези имена празнуват. Естествено, близките ми не го забравят. Обикновено си пожелаваме да сме здрави и да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги трябва да носим човещината в себе си“, казва Величка. Обикновено тези дни тя прекарва със семейството си, а когато времето е хубаво, излизат сред природата и си правят пикник.

В четвъртък, ако не е до късно на работа, Величка боядисва яйца, а в събота меси и пече козунаци – задължително, всяка година. „Научила съм се от моята майка, а тя – от нейната. От баба ми съм се научила да правя едно козуначено руло, което става много хубаво, с плънка от сладко и орехи. Когато го правя, винаги се сещам за нея. Усещам го като подарък, много ценно е за мен. Рулото ми е специалитетът за Великден“, споделя 41-годишната съпруга и майка на две момичета.

Кръстена е на баба си по бащина линия Велика. Родителите й решили да я кръстят Величка – по-нежно им прозвучало.

Завършила е Математическата гимназия в Добрич, по-късно се записала и завършила „начална педагогика“ в Шуменския университет и след това станала учител в ЧОУ „Мария Монтесори“. В момента преподава на второкласници. „За мене беше голям късмет, защото работя по професията си и попаднах в среда, по-различна от обикновеното училище. Нашите класове са малки, можеш да обърнеш повече внимание на всяко дете. Имаме свобода на действие – нещо, което за преподавателите е много ценно. Работим и с родителите, поддържаме постоянна връзка с тях, обменяме мисли. Смятам, че е задължително и родителите да полагат определени усилия, да общуват с децата си и да им обръщат внимание, колкото и да са ангажирани“, казва Величка.

Насочила се към тази професия, защото много обича децата и общуването с тях. Харесва й да вижда как те израстват и се променят пред очите й: „Най-важното за един учител е децата да бъдат винаги усмихнати и щастливи. Виждам ги от малки как растат и вече в 4 клас осъзнавам какво съм направила за тях и как те са ме променили. Те ни учат на много неща.“

Пожеланието й към всички за празниците: „Преди всичко искам да пожелая много здраве, защото някак си много сме се отчаяли и стресирали покрай този вирус. Надявам се всичко скоро да приключи. И ние, като много други хора, пострадахме от него, беше стрес и шок, и наистина най-важното е да сме здрави, защото ако го има здравето, всичко може да се постигне. Желая благополучие и светли празници на всички семейства!“