Сребърният кладенец на Двореца в Балчик

„Гюмюш бунар” е турското име на Сребърния кладенец в Двореца в Балчик. Геранът е съществувал много преди кралица Мария да остане пленена от красотата и спокойствието на балчишкия бряг. Той е бил място, на което старите балчиклии, независимо от вярата и етноса си се събирали на 17 август – празникът на Свети Мина. Казват, че на дъното на кладенеца е имало сребърни листове за пречистване на водата, която е била бистро-сребриста, кристално чиста, студена и лековита, разказва легендата.
Кралица Мария преустройва кладенеца в библейски стил. Според Библията Яков изкопава кладенец, близо до град Сихар в Самария, не само да утоли жаждата на народа си. Това е символ за края на митарството и установяване на рода. В древността кладенецът е център за социални контакти - около него хората се събират, за да си починат, да получат храна, да се ориентират или да бъдат поканени в нечий дом.
Както кладенецът в Самария и този в Двореца в Балчик е изработен от каменни блокове, по които са изсечени кръстове, а гереника му е покрит с тежък капак от ковано желязо.
Единствената иззидана стена е декорирана с изящно изработена майолика “Преклонението пред Младенеца”. Тя е дело на изкусния флорентински художник от XV в. Андрея де ла Робия.
Легендата разказва че ако си намислиш желание и застанеш с гръб към кладенеца и успееш да хвърлиш монета в него, то ще се сбъдне.