Водещи новини Общество

Александър Иванов от Добрич – благодетелят на изпаднали в нужда мъже

Александър Иванов е на 45 години от Добрич. Завършил е Вътрешна архитектура в Строителния техникум. Около 10 години е имал дърводелска фирма. Работил е в бензиностанция. По думите му – нищо интересно преди да започне да се занимава със социална дейност и благотворителност. Преди 8-9 години започва да работи с бездомни мъже. Тогава тази дейност е към Фондация „Ръка за помощ” с председател Албена Бонева. Именно към нея първоначално се изгражда Центърът за временно настаняване, по известен като приюта за мъже. Преди около година се регистрира Фондация „Милостиво сърце” с председател Иванов и приютът остана към нея.

Той попада в социалната сфера съвсем случайно, споделя, че нито му е била детска мечта, нито е учил за това. Нито го е предвиждал или обмислял. Започва да помага на двама бездомници, включват се и много негови приятели. Появяват се и резултати и получава покана да се присъедини към „Ръка за помощ”. Дейността стартира официално, Община Добрич им предоставя къща по ул. „Шипка”, която функционира като Приют за мъже и до днес. 

„Аз страшно се промених, не че преди това бях лош човек. В благотворителността има много предизвикателства – да се грижиш за някого, да го уважаваш и буквално да го обичаш”, споделя Александър Иванов. Обяснява, че понякога страшно много се ядосва на хора, които са постигнали някакви резултати и след време с лека ръка казват: „Връщам се към стария си живот”. Разказва, че се е сблъскал с много различни хора. Благотворителността е част от живота ми, като се замисля съм 24 часа на работа, споделя председателят на Фондацията.

Като възраст мъжете, попадащи в Приюта, са от 20 докъм 70 и няколко години, разказва Иванов. Около 50 процента от тях са имали семейства – жена, едно или няколко деца. Благодетелят споделя, че най-големия проблем за тях е алкохолът. „Нашата цел е да им покажем, че с алкохола не се стига доникъде”, посочва той. Разказва, че има случаи на мъже, които по няколко пъти постъпват в приюта, но като излязат от него отново посягат към чашката. След няколко месеца ги намират починали, измръзнали или натровени с някакъв алкохол, защото те пият абсолютно всичко, каквото намерят, основно спирт, тъй като е най-евтин.

През приюта от съществуването му до момента са преминали около 85 души. Александър Иванов обяснява, че целта му е била да бъде помогнато на около половината от мъжете. Това обаче се оказва много трудно. От преминалите през приюта малко повече от 30 души са успели да си стъпят на краката. След това той продължава да поддържа връзка с тях – помага им със съвети, когато не могат да си платят тока или водата. Именно това, че хората успяват да вземат в ръце в живота си, носи най-голямо удовлетворение на председателя на Фондация „Милостиво сърце”.

Иванов споделя, че най-трудно му е било в самото начало, с първия човек, на кого са помогнали. Тъкмо къщата, където е приютът, е ремонтирана и обзаведена, когато получават сигнал за мъж в инвалидна количка, бездомен, от 4-5 години по улиците. Мъжът извършвал всички физиологични нужди в количката. „Когато ни го докараха просто беше някакъв кошмар. Трябваше с колегата да го изкъпем. Използвахме престилки, найлони, ръкавици… Беше слаб – кожа и кости. От премръзване бяха му изрязани пръсти и на двата крака, на единия крак – и част от петата. Беше много неприятно, на мен ми стана лошо, започна да ми се вие свят. Задавахме на дядо Енчо въпроси, опитвахме се да осъществим някакъв контакт с него, но той не отговаряше. Когато го изкъпахме, облече се с новите дрехи и си легна в чаршафите – от много години не бе спал като човек,  се обърна към нас и каза: „Момчета, благодаря ви. Имам чувството, че сега се раждам”, разказва Иванов. Това било бойното му кръщение. Казва, че толкова тежък случай след това не са имали.

Председателят на Фондацията споделя, че най-трудна е работата с хора с психични проблеми, те са малко като бомба със закъснител. Когато спрат да пият лекарствата си някои започват да получават халюцинации, стават агресивни и трудно може да се реагира. При по-сериозните случаи се налага да звъни в Психодиспансера, където ги приемат за лечение.

Фондация „Милостиво сърце” помага и на възрастни хора извън приюта. С ред тях е жена, която подпомагат с храна, дърва, заплащат й стълбището от около три години. Тя е с две патерици, миналата година си чупи и ръката. Помощ от организацията получава и 42-годишна жена, която е напълно сляпа. Брат й умира преди около година и половина от цироза, майка й също си е отишла от този свят. „Положението й е изключително тежко, записана е към Социалния патронаж и й носят храна, но няма никаква комуникация с хора. Вече седма или осма година не е излизала изобщо от апартамента си”, разказва Иванов. От Фондацията й осигуряват телевизор с декодер, за да може да слуша новините, пералня. Отскоро социален асистент е нейна съседка.

Аз съм посредник между хората, които имат нужда, и тези, които разполагат с финанси, споделя благодетелят. Питаме го кои хора помагат повече – тези с по-големи възможности или по-обикновените хора. Отговаря: „Това, което забелязвам, е, че хората, които са били в подобно състояние на изпадналост, много бързо разбират за какво става дума и са готови по-всякакъв начин да помогнат, дори след като дадат да остане много малко за тях. Тъй като знаят какво значи и глад, и студ, и какво ли не”. Споделя, че досега много богати хора не са подкрепяли каузите. Допълва, че и той не ги е търсил, тъй като няма контакти с тях.

KODAK Digital Still Camera

„Много хора ме питат каква ти е мотивацията – обяснява председателят на Фондацията. – Много е трудно. Особено когато влагаш всичко от себе си в даден случай и накрая се окаже, че човекът още не е готов. И като има втори, трети такъв случай, а те обикновено са доста, тогава е трудно. Двигателят на всичко, което правя, е вярата ми в Бог. Ако я нямаше – приключвам още утре”.

За себе си Александър Иванов разказва, че е семеен, има три момчета – на 11, 16 и 22 години. Хобито му е да експериментира, да прави изобретения. Направил си е сам слънчев бойлер, който е поставен на терасата на жилището му.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *