Деница Сачева, ГЕРБ-СДС: Всяка инвестиция в пътната инфраструктура на област Добрич ще е мой основен приоритет
Деница Сачева, водач на листата на ГЕРБ-СДС за предстоящия парламентарен вот на 4 април
Последния един месец Вие споделяхте между София и Добрич, между ангажиментите си като майка и дъщеря, като министър на труда и социалната политика, и като водач на листата за народни представители на ГЕРБ-СДС в Добрич. Как бихте обобщила предизборната кампания, която само след ден приключва? Имаше ли история, която Ви разтърси?
Ангажиментите бяха много, но не се оплаквам. Най-много се чувствам отговорна пред сина ми, защото не искам да му липсвам. Старая се непрекъснато той да е с мен, при всяка възможност.
Предизборната кампания вече е към своя край, но трудното тепърва ще започне, защото предстоят преговори по формиране на нов кабинет и по формулиране на нова управленска програма, която трябва да отчита предизборните обещания. Така че истинските трудности ще започнат след изборите.
Само предизборната програма на ПП ГЕРБ е реалистична и основана на числа и аргументи и дава възможности за реализация.
Колкото до историите, в моята работа непрекъснато се сблъсквам с различни съдби. Не би било етично да ги споделям, но най-много се вдъхновявам от хора, които посрещат стоически нещастието. И които трудностите ги развиват и ги правят повече човеци. Винаги съм вярвала, че трудностите са лакмус за човека – добрият става още по-добър, а злият, за съжаление, още по-зъл.
По време на кампанията Вие заявихте, че трябва да се утвърждава ролята на социалния работник като една от най-социално отговорните професии. Какво предвижда министерството на труда и социалната политика за подобряване на заплащането на социалните работници?
По време на този управленски мандат ние увеличихме с 30% възнаграждението на социалните работници в системата и с 21% на хората, които работят в социалните услуги. Бихме искали да спазим темповете за ръст на заплатите и в следващите години – между 5 и 10 % годишно, така че в рамките на мандата да постигнем общо увеличение с 40 до 50% на заплатите на социалните работници.
Тази професия е изключително важна. Тя е една от най-бързо развиващите се в рамките на Европейския съюз. В Европа почти 10 милиона души са заети в професии, свързани със социална работа. Това е и професия, която ще се развива много динамично и в България. През следващите периоди от управление на европейски фондове и програми се очаква да бъдат изградени нови над 400 социални услуги за възрастни хора и за хора с увреждания. В тях ще трябва да работят квалифицирани кадри – не само социални работници, но и рехабилитатори, психолози, здравни работници, медицински сестри. Така че тепърва ще има все по-голямо търсене за професиите, свързани с хора. И е необходимо ранно ориентиране на учениците от прогимназиалните курсове, за да бъдат тези професии сред мечтаните за децата.
Ще продължат ли политиките за запазване и създаване на работни места?
Със сигурност тези политики ще продължат. Неслучайно всички мерки - 60/40, 80/20, 75/0, сме ги удължили до 31 май, защото искаме да оставим следващото правителство, което и да е то, да формулира собствени управленски приоритети и съответно да прецени как би искало да продължи с подкрепата на компаниите и на работниците и служителите по време на кризата. Но, от наша гледна точка, трябва да продължат мерките, особено за приоритетните сектори хотелиерство, ресторантьорство, туризъм и транспорт.
Държавата сама по себе си не създава работни места, а го прави чрез привличане на чуждестранни инвестиции, чрез даване на възможности за по-големи инвестиции от страна на българския бизнес. Дори и по време на кризата ние успяхме да направим така, че средно месечно около 20 000 души намираха работа чрез Агенцията по заетостта. Надявам се и в бъдеще да можем да продължим в тази посока.
Ще предложите ли нов модел на социално подпомагане на хората в нужда?
В нашата предизборна програма ние сме заложили ревизия на системата за социално подпомагане. Трябва да предложим нови модели за това, от една страна да скъсаме с професията „социално слаб“, а от друга страна да направим така, че социалното подпомагане да бъде ефективно насочено там, където има най-голяма нужда. Ще предложим изцяло нов модел за семейни помощи, така че 350 000 семейства с ниски доходи да могат да получават по-адекватна подкрепа. Паралелно с това ще доразвием системата за данъчни облекчения за работещите семейства, така че те да имат възможност да получат подкрепа за своите деца.
Ние сме предвидили цялото социално законодателство да бъде обединено в един Кодекс за социална закрила. Нещо, което се опитахме да започнем още сега, но не ни стигна времето да го завършим. Нашето предложение е да се обедини цялата материя, свързана със социалното подпомагане, и да нямаме толкова много видове бедност, както сега коментираме – социална, енергийна, водна и т.н., а по-скоро да направим така, че системата за социално подпомагане да бъде много ефективно насочена именно към тези, които са най-уязвими.
В нашата програма сме предложили да регламентираме и новите форми на труд – гъвкавото работно време, работата от разстояние. Видяхме, че през последната година работата от дома беше предпочитана – не само заради пандемията, но и заради различни икономически ефекти, за които допринесе. По данни на работодателските организации почти 67 % от компаниите възнамеряват да продължат да предлагат работа от къщи и поне една или две трети от служителите им да продължат да работят дистанционно. Това изисква да бъдат регламентирани отношенията между работодатели и работници, начина, по който те ще комуникират, разпределението на разходите по отношение на технологичното обновление и текущите комунални разходи, които имат хората. Да се регламентират трудовите злополуки, правомощията на Инспекцията по труда по отношение на това дали може да проверява работата от вкъщи, как това променя концепцията за безопасни и здравословни условия на труд. Не на последно място, комуникацията между работодател и работник, която се извършва в онлайн среда. Нещо друго, което също сме предложили в тази посока, е дигитализация на трудовите книжки. Защото трябва да се сложи край на цялото това разнасяне на толкова много хартии, пазене на документи, загуба на архиви. В момента технологиите дават много добри възможности да сложим началото на този процес и нашето трудово досие да е изцяло електронно. Така че да се намалят до минимум щетите от загубени документи, липса на архиви, от това , че компаниите са престанали да съществуват и трудно може да се достигне до техните физически архиви. Чрез дигитализация ще можем да спестим много от това.
Заявихте, че с ясни приоритети, които са реално изпълними и финансово обезпечени, ГЕРБ гарантира предвидима и стабилна инвестиционна среда. Какво е заложено като цели по отношение на размера на заплатите и пенсиите до 2025 година?
Ние вече обявихме, че бихме искали да направим така, че в рамките на следващия мандат България да има брутен вътрешен продукт от 200 милиарда лева или 100 милиарда евро, да имаме 1000 лева или 500 евро минимална работна заплата, 2000 лева или 1000 евро средна работна заплата, а средната пенсия да е 600 лева или 300 евро. Говорим в евро, защото нашето желание е от 1 януари 2024 година страната ни да влезе в Еврозоната. Това е изключително важен стратегически приоритет. Не само защото ще донесе по-пълна интеграция в рамките на ЕС, но и защото ще намали разликите в доходите у нас и в други европейски държави. Така на все по-малко хора ще се налага да пътуват в Европа по икономически причини и ще могат да намират достойното възнаграждение за труда, който полагат, и на територията на България.
Силен акцент се поставя на сребърната икономика. Ще успее ли тя да реши проблема с недостига на кадри?
Сребърната икономика се отнася по-скоро до всички онези предизвикателства, които са свързани с това, че демографските характеристики показват, че ще има все повече и повече възрастни хора, не само у нас, а и в Европа. В случая говорим за това да се организира цялата икономика около нуждите, от една страна, на старите хора. А от друга страна – да се създадат условия за продължаващо придобиване на нови умения. Не говорим само за решаване на проблема с недостига на кадри, но и за трансформиране на системи на образование, здравеопазване, социални услуги, по начин, който да отговаря на съвременните нужди на възрастните хора. Трябва да си даваме сметка, че през 2025 година пенсионери ще бъдат онези, които започнаха прехода в България. Те ще са едно качествено различно ново поколение, с различен стил, с различни желания. Голяма част от тях все още доста активни, с желание да продължават да се реализират. Няма да бъдат точно тези възрастни хора, за които се грижим в момента и които имат по-малък интерес към технологиите, дори имат страх от тях. Поколението, което тепърва ще се пенсионира, ще е доста по-различно и ние трябва да отчитаме тези реалности. Те биха пътували повече, биха искали да работят по-дълго, да учат нови неща, да живеят независимо, включително и от своите деца. Всички системи, които предстои да се реформират, особено системата на социалните услуги, трябва да отчитат именно тези аспекти.
Що се отнася до поколението 55+ в нашата управленска програма ние предвиждаме да изработим портал, в който хората с определени качества и умения, от професии, от които ще има недостиг на пазара на труда, да могат да бъдат регистрирани. Така че максимално дълго да може да се използва потенциалът на хората, които са с изчезващи професии или такива, от които има временен недостиг на пазара на труда.
Иначе недостигът на кадри ще се компенсира не само от категорията 55+, но и от тези млади хора, които нито учат, нито работят, но до които ние бихме искали да достигнем. Те са около 160 000 души в цялата страна. Също и от разгръщането на по-пълния потенциал на хората с увреждания, защото ние винаги говорим повече за пенсии, ТЕЛК, социални услуги, лични асистенти. Но истинската тема, която ще направи тези граждани достойни и независими, е темата, свързана със заетостта сред хората с увреждания и начина, по който ние бихме могли да използваме техните възможности.
Какви са ангажиментите, които Вие поемате пред област Добрич?
По време на цялата кампания много говорихме по темата за пътната инфраструктура, която е една от най-невралгичните в областта. Така че всяка инвестиция по отношение на пътната инфраструктура в областта ще бъде мой основен приоритет. На второ място поставям създаването на работни места и привличането на работодатели и инвестиции, които могат да развият производство с добавена стойност. И на трето място това са инвестиции в образователната инфраструктура, и по-специално в професионалното образование. Самата аз съм възпитаничка на ЕГ „Гео Милев“. Във времето, когато завършвах, да знаеш чужди езици беше изключително конкурентно предимство. С огромно уважение към всичко, което съм научила от ЕГ и реализацията, която получих именно, благодарение на това, че завърших английска паралелка. Все пак трябва да признаем, че английски език започва да се учи от детската градина. По-сериозното конкурентно предимство днес е да имаш професия, да имаш едновременно професионално образование, да знаеш чужди езици и да можеш да реализираш комбинацията от знания, умения и отношение. Така че развитието на професионалното образование ще е един от моите приоритети. И по-специално инвестициите в професионално образование в област Добрич.
В края на предизборната кампания сме – случи ли се сблъсък на идеи, на послания?
Не бих казала, че се случи такъв сблъсък на идеи и послания. Не успяхме да реализираме достатъчно добри дебати, така че да можем да представим идеите си. В значителна степен това се дължеше на факта, че единственото послание на голяма част от опозицията беше срещу ГЕРБ, анти-ГЕРБ и това ГЕРБ да не е в управлението. Това са послания, по които няма как да се води дебат. Послания, които издават липса на идеи, отколкото някакви възможности. Може би предизборната кампания не беше толкова интересна и за самите избиратели. Смятам, че ние успяхме достойно да се представим, тъй като ни се налагаше едновременно да водим предизборна кампания и да управляваме криза, на практика и на дела показахме каква отговорност носим и какви действия бихме предприели, в случай, че хората решат да продължат да се доверяват на нас.
За първи път в неделя у нас ще се проведат избори в условията на пандемия. Как очаквате това да се отрази на изборния процес и на изборните резултати?
Трудно ми е да прогнозирам. Различните социологически проучвания дават между 45 и 50% избирателна активност. Аз съм склонна да се доверя на тези проценти. Със сигурност пандемията ще има отражение върху изборите, защото ще има хора, които ще предпочетат да останат вкъщи. Но се надявам избирателната активност да бъде достатъчно висока. Спекулации са тезите, че ние искаме ниска избирателна активност. Напротив, ние искаме стабилно управление, което трябва да поеме веднага управлението на кризата – както здравната, така и социално-икономическата. В този смисъл, колкото повече избиратели излязат да гласуват на 4 април, толкова по-стабилно ще бъде следващото управление, защото ще представлява репрезентативна извадка на мнозинството българи. За мен е много важно избирателната активност да бъде над 50%. Защото само така можем да осигурим стабилност и устойчивост на изборните резултати.
Какво е посланието Ви към добруджанци в навечерието на изборите?
Гласувайте за хора с житейски и управленски опит, които могат да дават, а не за такива, които само биха вземали. Намираме се не само в разгара на световна криза, която трябва да се управлява балансирано и мъдро. Но и в изключително конкурентна среда за по-добър живот в рамките на цяла Европа и нямаме време и енергия за нови експерименти. Така че гласувайте за хора в листите, които са доказали, че могат да се справят в трудни ситуации, имат кураж, могат да носят отговорност. И хора, които обичат Добрич и добруджанци, защото ги носят в сърцето си.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
