Водещи новини - дясно Култура Общество

На 27 март празнуват всички, свързани с театралното изкуство

На 27 март отбелязваме Международния ден на театъра. Датата е избрана през 1961 година, на конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 година.

Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто – поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световно известна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Тази година посланието е на знаменитата британска актриса Хелън Мирън. „Творческият импулс на писатели, художници, танцьори, певци, актьори, музиканти, режисьори никога не ще бъде задушен, а в най-близко бъдеще ще разцъфне пак с нова енергия и разбиране за света ни. Нямам търпение това да се случи!“, се казва в него. /превод: Сава Драгунчев/

Първото театрално представление, за което има оставени доказателства, е това на религиозните пиеси, свързани с Озирис и Изида 2500 години пр.н.е. в Египет. Тази история се разиграва всяка година по време на фестивали, давайки по този начин началото на дълготрайната връзка между театъра и религията.

Древните гърци превръщат театъра в изкуство, като поставят стандартите на трагедията, комедията и сатирата.

През европейското Средновековие, след V век, обществото е вече много различно, повлияно изцяло от християнството. Ренесансовият театър се развива на базата на някои средновековни театрални традиции, като например мистерията, която се формира като част от религиозните фестивали в Англия и други райони на Европа.

През XVI век в Италия се появява Комедия дел арте, която бързо завладява площадите на Франция и Италия. Импровизацията е от определящо значение в този стил на игра. Персонажите носят маски и характерно облекло.

В края на XV век в Англия в университетските градове Кембридж и Оксфорд започват да се поставят спектакли от Плавт и Теренций. Превеждат се и се поставят и трагедиите на Сенека. Но истинската промяна настъпва през XVI век по време на царуването на Елизабет I, която със закон през 1572 година създава професионални компании с професионални актьори и издига качеството на театъра. Първият обществен театър в Англия е основан през 1576 г. През същата година е създаден и първият частен театър. До 1630 г. броят им достига 12. Английският ренесансов театър може да се нарече още ранен модерен английски театър или Елизабетински театър. Произведенията на Шекспир го издигат до неговата кулминационна точка.

Театърът на 20 век се характеризира с огромно разнообразие на форми и стилове. По това време възникват натурализмът, дадаизмът, сюрреализмът, абсурдизмът и постмодернизмът в театъра. Макар че основната черта на съвременния театър остава реализмът, също така могат да се видят много алтернативни и експериментални театри, които отричат реализма във всичките му форми. 

Константин Станиславски създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Лий Страсбърг, американски режисьор и продуцент, слага основите на съвременния американски театър като разработва нови методи и техники на актьорското майсторство. Други важни имена, които оформят лицето на съвременния театър са Луиджи Пирандело, Бертолт Брехт, Харолд Пинтър, Юджийн О’Нийл, Самюъл Бекет, Дарио Фо и други.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *