Водещи новини Общество

Ажда от Добрич и хилядите анонимни жертви на домашно насилие

Пандемия в пандемията – наричат експертите нарастващия брой на жертвите на домашно насилие. 15 са убитите жени в България през последната една година, от своя съпруг, партньор или приятел.  По официалните данни на МВР, през 2020 година  българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди. 349 от тях са за насилие спрямо мъже, 898 спрямо деца и най-много – 2500 спрямо жени.

По данни на Районен съд – Добрич през 2020 г. са образувани 28 дела по Закона за защита от домашно насилие, като 10 от тях са приключили с налагане на мерки за защита. Три от делата са били прекратени  поради оттегляне на искането от страна на пострадалото лице. Нерядко пострадалите оттеглят подадените молби или не отстраняват нередовностите в тях, заради обещание от страна на извършителите за промяна на поведението им. През 2020 г. от Районен съд – Добрич са издадени и 13 заповеди за незабавна защита, а през предходната 2019 г. те са били 19. Трябва да се има предвид, че заповеди за незабавна защита се издават, когато са налице данни за  непосредствена опасност за живота или здравето на жертвата на тормоз.

Числа. Стряскащи, но само числа. Зад всяко от тях, обаче стои човешки живот, стои лице и име – на наш близък, приятел, съсед.  Жертвите на домашно насилие в повечето случаи са невидими. Те са сред нас, но много малка част от тях се осмеляват да говорят открито за проблема или да търсят помощ. Много често за тях чуваме и научаваме от новините, когато е късно да им се помогне.

Какво могат и трябва да направят онези, които се страхуват, срамуват или се чувстват виновни за положението си, за да сложат край на ужаса, в който живеят? С тези въпроси Про Нюз Добрич се обърна към  Катя Кръстанова – клиничен психолог и психотерапевт към Фондация „Асоциация Анимус“, която подпомага и консултира жертвите на домашно насилие.

  • Г-жо Кръстанова, зачестиха ли обажданията на горещата линия на Фондация „Анимус“ за тази една година, в която сме в извънредна ситуация и можем ли да кажем, че има ескалация на случаите на домашно насилие?
  • Има, но е трудно е да се каже с колко, защото България няма единна база данни за случаите на домашно насилие. Фондация „Анимус“ управлява една национална и няколко регионални горещи телефонни линии и отчитаме повишение на търсенията с около 30%, същото число показва и статистиката на МВР, чрез телефон 112. Но трябва да знаете, че в условията на изолация жертвите много по-трудно остават сами и могат да се обадят по телефона, за да потърсят помощ. Те нерядко са ограничавани от достъп до мобилно устройство или интернет у дома.
  • Трябва ли хората, които знаят, че в живота или дома на някой има насилие да предприемат нещо?
  • Много е сложно и деликатно, като ситуация. Жертвите на домашно насилие не искат да говорят за това и избягват темата, но ако все пак близки или съседи имат възможност биха могли да кажат, че някъде са чули или чели, че се предлага помощ за хора в това положение. В никакъв случай да не я обвиняват и да не я наставляват. Една жена жертва на насилие, не би искала да чува такива неща. Но ако в дома има деца реакцията е задължителна. Това може да стане чрез Агенция за закрила на детето или чрез сигнал на телефон 112. Трябва също да се знае, че близките от първа линия имат законовото право да се обърнат към Районните съдилища с искова молба за издаване на ограничителна заповед срещу насилника, с който живее техен близък. Ако майка знае, че дъщеря й е подложена на тормоз у дома, тя има законово право да поиска ограничителна заповед. Същото могат да направят вече пораснали деца и да дадат сигнал, че техен по-малък брат или сестра са тормозени от родителите им.
  • Какво може да направи жертва на домашно насилие, която живее в Добрич? Към кого да се обърне?
  • Ако случаят е спешен и животозастрашяващ трябва задължително да се обади на националния телефон 112. Ако случаят не е такъв жената жертва на насилие може да се обади на нашата телефонна линия 0 800 1 8676, която е денонощна и безплатна. На този номер ще получи съдействие и подкрепа. Ако има юридически въпроси ще я насочим към дежурната правна телефонна консултация, за да се обсъдят варианти, да се получи съвет и емоционална подкрепа. За съжаление нашата фондация няма офис в региона. До 2001 година ние поддържахме такъв в Добрич, но заради отдалечеността от столицата не можехме да осигуряваме качествена услуга и се наложи да преустановим дейност.
  • Кои са най-близките места на които жените от Добрич могат да потърсят помощ и евентуално настаняване?
  • Най-близкото място е във Варна  във Фондация „SOS – семейства в риск“ или Консултативен център за хора, преживели домашно насилие, управляван от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, които работят доста добре, но за съжаление и двата са извън Добрич. Жертвите на тормоз трябва да знаят, че изход има. Обаждайки се нашите телефони ние можем да дадем насоки за действие според конкретния случай.

Бивш преби и опита да запали красавица от Добрич

  • Домашно насилие ли е, ако жертвата и насилникът са били в любовни отношения, но не живеят заедно?
  • Според българското законодателство абсурдът е, че когато няма съжителство, общо домакинство, общи деца или брак, то това не е домашно насилие, защото е друга форма на отношения, които не влизат в описанието на Закона за защита от домашното насилие. Именно това е един от поводите да се искат промени, които се чакат от дълго време. Промените ще включват разширяване на съдържанието на Закона и той ще обхваща и случаи, в които са били в любовни отношения без съжителство, както и създаване на официален регистър на пострадалите от домашно насилие. Освен това ограничителната заповед вече да включва и обажданията по телефона, писане на съобщения и имейли.  Формите на домашно насилие също стават повече. Предлага се дефиниране на икономическо и психическо, а не само на физическо насилие, от което сега има защита. Да се премахне изискването за системност в дефиницията за престъпления, извършени в условията на домашно насилие, и криминализиране на изнасилването в брака. За съжаление всички тези предложения за промени не се приеха от това Народно събрание, както се надявахме.
  • Има ли профил насилникът? Можем ли да кажем, че те най-често са необразовани и от ниските прослойки на обществото?
  • В никакъв случай. Нито насилникът, нито жертвата имат конкретен профил. Те са във всички слоеве на обществото. Дори сред по-образованите и стоящите по-високо в социалната йерархия, когато има случаи на домашно насилие, това по-трудно се разбира, защото те се срамуват много повече да признаят за такъв проблем и да потърсят помощ. Много често насилниците на жени са хора с власт и имат различни връзки в системите на управление и използват това за психически тормоз над жертвите си.
  • Търсят ли мъже помощ и закрила на горещата телефонна линия на Фондация „Анимус“?
  • Много рядко и то само по телефона, никога консултации лице в лице. Българският мъж е натоварен с тежка социална функция и му приписваме качества, които не включват това да признае, че е жертва на тормоз и има нужда от помощ. Имаме социални стереотипи, които притискат много българските мъже да се справят с всичко без да се оплакват. 

Страх, срам и вина са трите най-силни оръжия на домашния насилник. Виждали сме го. Той е лекар, шофьор, адвокат, чиновник. Няма пол, възраст или определено образование –  той живее навсякъде. По някаква причина в обществото ни има, ако не толерантност, то поне сериозно неглижиране на проблема. Ние не реагираме, ако чуем или видим насилие, не вземаме отношение, не се обаждаме на институции, които могат да помогнат. „Семейни работи…“ – казваме и продължаваме все едно нищо не се е случило. Такъв пример даваме, на това учим и децата си – да мълчат! Мълчанието и неразбирането, колко сериозен е проблемът, убиват хора и осакатяват деца за цял живот, правейки от децата-свидетели на насилие – насилници или жертви. Всеки, който живее в условия на домашен тормоз трябва да знае и помни, че вината не е негова и изход от ситуацията има.

Диана СТЕФАНОВА

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *