Татяна Лолова на сцената в Добрич – в спектакъла „Жулиета, Жулиета”

Голямата комедийна актриса Татяна Лолова, която днес напусна този свят, е участвала в спектакъл, поставен в Драматичен театър „Йордан Йовков” в Добрич. Това става през 1999 година. Постановката е „Жулиета, Жулиета”, копродукция на театър „Сълза и смях” и на добричкия храм на Мелпомена, режисьор е Пламен Марков. Лолова играе ролята на дойката.

За нея capital.bg пише: „Ролята на дойката прилепва като ръкавица на Татяна Лолова и тя често придърпва към себе си вниманието на залата, дори когато само стои безмълвно на сцената”.

За спектакълът медията споделя: „Сега Марков загърбва всичко, което може да наклони везните към трагичното. Той не позволява на сцената да се пролее нито капка кръв (въпреки че тя блика изобилно в оригинала) и напълно пренебрегва мрачния финал в гробницата. Като в древногръцка трагедия всички нещастия се случват някъде встрани от главното действие и зрителите виждат само тяхната рефлексия върху Жулиета, превърната от режисьора в единствен централен персонаж. Спектакълът завършва в момента, в който тя поглъща приспивателното, дадено й от брат Лоренцо. Докато близките оплакват вкочаненото тяло, духът на палавницата им се присмива някъде отгоре. За останалото само се разказва от втора ръка, при това с голяма доза съмнение.

В желанието си да фокусира вниманието върху превръщането на Жулиета от недорасло девойче в жена, Марков се е опитал да тушира присъствието на Ромео и е оставил този персонаж да броди като неясна сянка, без лице и характер”.

Още една от Големите отлетя към звездите

Информация за „Жулиета, Жулиета” намираме и във в. „Култура” по повод участието на постановката в Международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът" през 2000 година. Изданието пише: „Огромно е предизвикателството да разкъсаш неразчленимото сякаш "Ромео-и-Жулиета", да оставиш едната част от него без лице. Когато Пламен Марков обяснява мотивите си за "Жулиета, Жулиета" (копродукция на НДТ "Сълза и смях" и ДТ - Добрич), ги приемаш, защото го прави интелигентно. Ако на бала Ромео е с маска, а в балконската сцена лицето му не се вижда в тъмното на градината, то в любовната нощ, където под къса завеса се виждат само два боси мъжки крака, около които е увита на кълбо Жулиета, с право можеш да си кажеш, че материалът се съпротивява”.

снимка: webcafe.bg