Д-р Севдалин Куцаров: Републиканци за България искаме равен достъп до качествено здравеопазване
Д-р Севдалин Куцаров е водач на листата на Републиканци за България в област Добрич. Кардиохируг с почти 30 години опит, има придобити 2 медицински специалности, защитена магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт. Специализирал и работил по покана на една от най-авторитетните Японски правителствени организации в кардиохирургичен център в Осака. Има множество участия в европейски и световни форуми. От 2007 година досега работи в Отделението по кардиохирургия на Аджъбадем СитиКлиник /бивша Болница Токуда/
Д-р Куцаров, каква според Вас е диагнозата на българското здравеопазване?
Липса на оценка на медицинския труд и на ефективността на лечение, потресаващо отсъствие на контрол, неадекватно разпределение на средствата, диспропорции в предлагането на здравеопазване.
Как Covid-19 как се отрази на здравната система у нас?
Covid-19 изведе „на светло“ всички проблеми в здравеопазването. Станаха болезнено ясни липсата на организация, неправилното остойностяване на клиничните пътеки, проблемите в заплащането на работещите, липсата на протокол за хоспитализация, за лечение, на адекватна оценка, проблемите със събиране на информация. И, ако до появата на пандемията здравеопазването стоеше някак на заден план, сега всички прожектори са насочени към него .
Вие сте автор на програмата на Републиканци за България в областта на здравеопазването, която според мнозина е най-добрата, предложена на избори 2021 г. Кои е лекарството за българското здравеопазване?
Качество, конкуренция и контрол.
Една от основните тези, които Вие залагате, е премахване на монопола на Здравната каса. Защо се налага това?
Липсата на контрол, на конкуренция, на каквато и да е коректност по отношение на разпределението на парите в здравната система, се дължи основно на монопола на здравната каса. Наличието на монополна осигурителна каса с определени лимити за болниците на практика върна бюджетното финансиране в сектора. Задължението на касата да сключва договори с всички лечебни заведения, получили регистрация, доведе до наличието на рекорден брой болници – 340, и до разпиляване на ресурс. Разплащането става за брой преминали пациенти по клинични пътеки, в които не фигурира остойностяване на труда, оценка на качеството и анализ на ефективността на предоставените здравни услуги. В клиничните пътеки са заложени основно консумативите, без да е остойностено лечението като труд. Затова пътеките, при които има много консумативи, са добре платени. В резултат на това има специалности, които изчезват. По този начин болниците се издържат „на калпак“, което позволява източване на касата - един и същи пациент да се „превърти“ по няколко пъти – през различни клинични пътеки или през няколко месеца. България е два пъти над средното за Европа като брой хоспитализирани, което не е нормално. При близо 7 дни среден престой за Германия, при нас е малко над 4 дни. Ако има електронна система, проверката по ЕГН ще покаже, че този пациент е минал няколко пъти през отделението. Което може да означава две неща – или предлагаш неефективно лечение или източваш касата. Това е критерий за оценка на медицинските услуги. Ако има повече от една здравна каса, това няма как да се случи. Тя няма да сключи договор с тази болница, където резултатите са незадоволителни. Не може едно заболяване да се лекува в Германия за 5 дни, а в България за 30 пъти по 5. Това може да бъде установено чрез т.нар. електронно здравеопазване. Тогава и статистиката и контрола ще се промени. От това, че болниците се издържат от пътеките, се променя статистиките на много от заболяванията.
Къде е ролята на доболничната помощ?
Много от заболяванията е задължително да се лекуват в доболничната помощ. Тук е единият от проблемите, защото джипитата у нас са два пъти по-малко, отколкото средно в Европа - вместо 15 %, у нас те са 7,5%. Те бяха натоварени с много бюрократични ангажименти. На места функцията им се сведе до издаване на направления. Голяма част от заболяванията трябва изцяло да бъдат поети от тях и доболничната помощ. Макар тук, при срещите ми в региона, да срещнах изключителни общопрактикуващи лекари. Пример за това е д-р Стойчовска в Генерал Тошево. Удивен и респектиран съм от нея. Вижда се, че е човек, който си обича професията. За голяма част от лечението на хроничните заболявания не е необходимо болнично лечение. Така е навсякъде по света , осъществява в доболничната помощ и от общопрактикуващите лекари. Няма смисъл пациент да влиза в болница, за да му мериш кръвното. Проблемът е, че стойността на лечението в Доболничната помощ е различна от тази в болница. Това би освободила значителен ресурс.
До какво ще доведе демонополизирането на здравната каса?
Въвеждането на конкурентни осигурителни фондове трябва да стане след остойностяване на всички предлагани здравни услуги, което ще даде възможност за реална оценка на необходимите финансови средства за системата. Наличието на няколко здравноосигурителни фонда ще доведе до конкуренция между тях, чрез предлагането на различни пакети и нива на заплащане. Това ще даде възможност на гражданите да участват и влияят на здравната система чрез избора си и ще увеличи контрола върху разходваните средства.
Въвеждането на електронно здравеопазване няма ли да реши значителна част от тези проблеми?
Чрез въвеждането на електронното здравеопазване значително ще бъдат подобрени качеството и ефективността на медицинското обслужване у нас. Електронните здравна карта, досие и рецепта ще улеснят достъпът до здравни грижи, ще намалят цената на здравеопазването и ще улеснят контролната дейност на здравните власти и фондове. Прозрачността на системата ще осигури по-ясен и изчерпателен поглед върху сектора.
Сериозен проблем пред здравната система у нас е липсата на медицински сестри. Ще може ли той да се реши чрез предлагания от Вас нов модел на заплащане на медицинския труд?
Необходимо е създаването на индикативни стандарти и нива за заплащане на медицинския труд, гарантиращо адекватно възнаграждение за лекари, специалисти по здравни грижи и всички други участници в лечебния процес. Един от основните проблеми е голямото редуциране на броя на специалистите по здравни грижи. Проблем е и високата им средна възраст – над 55 години. Липсват правила за определяне на заплащането, а възможностите за допълнително обучение и кариерно израстване са ограничени. Когато се изчисли трудът в едно лечение, тогава ще могат да се запазят медицинските сестри. Ако спазваме съотношението лекари : сестри за Европа ние трябва да имаме 80 000 медицински сестри, а имаме 30 000. След пет години поне 20% от тях ще са се пенсионирали. Докато не се оправят възнагражденията им, този проблем няма да се реши. Затова абсолютно задължително е да влезе оценката на труд.
По отношение на лекарите системата е осигурена, но за сметка на заетите в болничната помощ, броят на лекарите по дентална медицина и фармацевтите е голям спрямо средното равнище в ЕС. Броят на общо практикуващите лекари е почти два пъти под средния за ЕС. Трайна е тенденцията за намаляване на броя на заетите в недофинансираните специалности. Налице са големи диспропорции в заплащането както между различните специалности, така и между участниците в един и същ лечебен процес. Необходими са нови стандарти и нива на заплащане за всички участници в лечебния процес.
Какво предвиждате по отношение на системата за спешна помощ?
Предвиждаме отделянето на значителни средства за подпомагането на спешната помощ. С тях планираме изграждането на нови и реновирането на съществуващите спешни центрове, закупуването на високопроходими линейки и медицински хеликоптери, които ще подобрят обслужването на хората от отдалечените и труднодостъпните райони на страната. Вследствие на мярката ще подобрим значително медицинското обслужване и достъпът до висококвалифицирана специализирана помощ на стотици хиляди български граждани.
Програмата Ви предвижда равен достъп до качествено здравеопазване. На много места обаче ще се случи закриване на болници. Как ще се гарантира тогава този равен достъп?
Болниците неминуемо ще се редуцират и там важна роля ще играят медицинските центрове. В област като нашата има специфика. Ако се затворят болниците в Каварна или Балчик, през лятото остава само МБАЛ Добрич, която ще трябва да поеме и огромния ръст от туристи, което ще е огромен проблем. Вариантът е да бъдат обединени тези две болници, както направиха Сандански и Петрич и работи перфектно. По този начин се редуцира необходимостта и в двете болници да се поддържат еднакви специалисти. 20 километра не са проблем, дори може да се осигури транспорт между тях. Това е само пример който се видя че работи успешно.
Как ще коментирате предложенията на някои от Вашите опоненти болниците да не бъдат търговски дружества?
Да, някои от партиите повтарят това като мантра. Има 17 болници в страната, които не са търговски дружества. Те са по чл. 5 от Закона за здравето – това са ведомствените болници като Военни, Транспортни, МВР болници. Те са на пряко подчинение на министри, но не предлагат по-добро здравеопазване. Те винаги са най-натоварените със заеми. Щом една Военна болница, в която влиза бюджет през НЗОК, през Министерство на отбраната. Въпреки това са с най-големите заеми. Значи не е проблемът това, че са търговски дружества, а в начина на управление. Другото искане – държавата да сключва договори само с държавните болници, а, който иска да ходи в частна болница, да плаща от джоба си, също е несъстоятелно. В частните болници има направени огромни инвестиции. По този начин бедният ще бъде лишен от качествено здравеопазване.
Равен достъп до качествено здравеопазване – това е основната философия на програмата на Републиканци за България в сектор „Здравеопазване“. Какво означава това?
В нашата програма е записано това – предоставяне на равен достъп до качествено здравеопазване. Защото, това, че живееш в Каварна не те прави по-различен от това, че живееш във Варна. Абсолютно задължително е касата да сключва договори на базата на ефективност, на цена и основното е да мине през конкуренцията и да има избор. Необходимо е редуциране на директните плащания в системата на здравеопазването. Към днешна дата те достигат 50%, което ни поставя на първо място в Европейския съюз. НЗОК плаща за определен пакет дейности, който не обхваща всички услуги, лекарства и консумативи, необходими за лечебния процес. Този факт, както и регионалните диспропорции в предлагането на здравни грижи е причина за нарушаване на основните принципи за солидарност и еднакъв достъп до качествено здравеопазване. Хора с ниски доходи, жители на отдалечените малки населени места, етнически групи, пациенти, страдащи от хронични заболявания, както и възрастни хора във висок риск от обедняване са поставени в неравностойно положение и на практика са изключени от здравната система. Тази тенденция се усилва и от високия процент здравно неосигурени пациенти.
Настоявате да има повече средства за промоция на здравето и профилактика на болестите. Защо? Предвиждаме извършването на целенасочени инвестиции и заделянето на обществен ресурс в посока промоция на здравето и профилактика на болестите. Необходими са всеобхватни национални програми и политики за ограничаване на заболеваемостта и смъртността от социално значими заболявания, свързани с поведенческите фактори на риска (тютюнопушене, нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, ниска двигателна активност и др.) и факторите на риска в околната среда. Усилията в посока профилактика на хроничните заболявания водят до ранна диагностика и лечение в етапите преди необходимостта от скъпи болнични грижи. Резултатът от тези мерки ще доведе до намаляване на заболеваемостта и увеличаване на продължителността и качеството на живота. Профилактиката на хроничните заболявания би редуцирала натиска върху осигурителните фондове и здравната система.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
