Родът Опълченови от Добрич почита основателя си - патриот и герой от Руско-турската война

Родът Опълченови от Добрич пази скъп спомен за своя основател – това е Петър Алексиев Опълченеца, участник в Руско-турската война 1877-1878 г. В навечерието на Националния празник 3 март Про Нюз Добрич се срещна с неговия пра-пра внук – нашия съгражданин Петър Опълченов, известен майстор-златар. Той разказа за известните, макар и оскъдни факти за живота на своя прародител – патриот и герой от Българското опълчение, дал фамилното им име.

Пра-пра дядото Петър Алексиев Опълченеца е роден през 1846 година в село Ходжилис в Северна Добруджа, близо до град Тулча, Румъния. Славел се е с родолюбието си, бил известен с непокорния си дух. Неведнъж заявявал, че е готов да се бие за свободата на България. За съжаление, данните за живота му преди да се включи в опълчението, са малко. Знае се, че неговото семейство се е занимавало със земеделие.

През 1877 година той се включва като доброволец в Българското опълчение като част от Трета дружина на подполковник Павел Калитин. Сражава се в боевете при Стара Загора и участва в спасяването на Самарското знаме. Летописите сочат, че там той е ранен и загубва част от долната си челюст, отнесена от куршум. След това се лекува в Одеса, Украйна.

След приключване на лечението той се установява в село Градини край Генерал Тошево. Там е оземлен, започва да се занимава със земеделие и създава семейство. Имал е 13 деца и 78 внуци. Починал е през 1908 година в село Градини.

Награждаван е многократно за своята храброст и воинска доблест. Получил е български Орден за храброст, руски Георгиевски кръст и възпоменателни медали, които се съхраняват в Историческия музей в Добрич.

„Ще направя всичко възможно чрез архивите да намеря повече информация за неговия живот и дело, за да мога да ги разкажа на сина си, за да се помни и знае за героизма му – как един българин, с неговата всеотдайност и смелост, е живял и се е бил в името на свободата на Отечеството. Българската военна история е славна и ние трябва да се гордеем с нея. Трябва да помним и знаем, че от войнишките щикове и кръстове, от саможертвата започва България, за която всички трябва да бъдем достойни“, казва Петър Опълченов.

Той посочи, че има различни твърдения за някои факти от живота на именития му предшественик. „От родителите си знам, че пра-пра дядо ми е участвал в боевете за връх Шипка, но в музея няма такава информация. Ние знаехме, че е роден в с. Градини, а според историците родното му място е с. Ходжилис. Мой братовчед пък казва, че селото се е казвало Хаджилари. Това село в момента съществува, то е в района на Тулча“, сподели Петър.

Дядо му Петър Опълченов, на когото е кръстен, е роден през 1900 година. Започва да работи като чирак при търговец, а после си отваря магазин и търгува с пшеница и плодове. Неговият баща Иван е едно от 13-те деца на Опълченеца. Нашият събеседник не си спомня дядо му да му е разказвал за героя, тъй като е починал рано, когато Петър е бил едва на 6 години.

„Моето семейство много се гордее с нашия прародител. Гробът на Петър Алексиев Опълченеца е във Военното гробище в Добрич, там има кръст-паметник. Всяка година на 3 март със семейството и близките ми ходим да му отдадем почит и да поднесем цветя. Оставяме и бутилка вино- той е обичал е вино“, разказва Петър.

Любопитен факт е, че фамилията Опълченови не се среща никъде другаде в България. Петър твърди, че техният многолюден род е единственият с това име в страната. От 10 години негов братовчед събира сведения и се готви да направи родословно дърво на рода.