Водещи новини Здраве Култура Общество

Диамантена сватба в семейство Липчеви от Добрич – 60 години готовност да направиш всичко за другия

Диамантена сватба отпразнуваха преди дни семейство Дойка и Петър Липчеви от Добрич – известни преподаватели, любими на поколения добричлии. Петър Липчев ще навърши след няколко дни 89 години. Икономист и финансист по образование, той е учителствал в Икономическия техникум /ФСГ „В.Левски“/, а в продължение на 20 години бе директор на Техникума по туризъм /ПГ по туризъм П.К.Яворов“/ в Добрич. Дойка Липчева  е на 85 години, преподавател по руски език. Била е директор на училище „Антим Първи“ в Балчик, а после в Добрич е работила в училищата „Отец Паисий“, „Ст. Караджа“ и „В. Левски“.

Запознали се в Балчик. „Чух една моя колежка да го хвали пред всичките учителки, а аз на шега казах: „Стига си го хвалила, ами го запознай с някоя от нас!“. И тя ни уреди среща в Балчик, аз тогава работех в „Антим Първи“. Запознахме се, бяхме на един имен ден – това беше през ноември, и до януари вече бяхме близки. Аз ходех на очни занятия в университета в София, той започна да ме изпраща и посреща на влака и така…през февруари 1961 година направихме сватба“, връща назад лентата на живота им Дойка Липчева.

Петър станал учител заради нея – първо, за да могат да отгледат децата си, и после – да си карат заедно отпуските. През декември 1961 година се родила първата им дъщеря Любка. Нямало кой да им помага – майката на Дойка била в Балчик, а тази на Петър – във варненско село. Той се явил на изпити по педагогика и станал преподавател. Единият гледал детето до обяд, а другият – следобед. Помагала и хазяйката.

Семейството има две дъщери. Професор д.ф.н. Любка Липчева – Пранджева е ръководител на катедрата „Българска литература и теория на литературата“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Била е лектор по българска литература в продължение на 10 години във Виенския университет.  Автор е на студии и изследвания в областта на литературната критика, литературната история и социологията. Маринела Липчева – Вайс е журналист и живее в Берлин. Дълги години е работила в българската редакция на радио „Дойче Веле“, сега е редактор в телевизия „Дойче Веле“.

Тежките моменти в дълголетното семейство Липчеви са свързани с болести. Петър оцелял на два пъти благодарение на съпругата си, която бягала с него по лекари. Тя също не е била подмината от неприятни здравословни проблеми. „Успяхме да си построим апартамент, почти гол беше, но направихме тържество с приятели. Роди се Маринела и като капак от многото умора и напрежение се разболях тежко. 4 месеца бях в болница, после бях в дълга отпуска. Беше много тежко с децата, но издържахме“, разказва г-жа Липчева.  

„Родителите ми са силни характери, два остри камъка, които обаче не могат един без друг. Като скачени съдове са. Проблемите се поставят на момента и се решават. Те са хора отворени към света, дори на тези години. Заедно ги държи желанието им за живот, волята, това, че непрекъснато кроят планове за нещо си, огромното им любопитство към света и хуморът, най-вече у баща ми. Майка ми е моторът, който дава идеите. Баща ми казва: „Това няма да стане.“ и после го прави. Той на 80 години започна да сърфира в интернет, двамата използват модерните технологии. Мама слуша аудио книги, които внуците й подариха“, казва Маринела.

„ Да, остри камъни сме – караш се, караш се, после млъкваш и започваш да разсъждаваш заслужава ли си това, което си направил. И като помислиш малко повече, работите се оправят. Кой първи отстъпва? Аз мисля, че съм аз, а той – че е той. Имали сме тежки моменти, но ако бяхме се загубили един-друг? От това по-тежко няма“, споделя Дойка Липчева.

Според двамата съпрузи тайната на дългия и щастлив дълъг семеен живот е в готовността да направиш всичко за другия. Да дадеш всичко от себе си и да се въоръжиш с търпение. Да имаш добри приятели – за съжаление, сега вече са останали малко.

Най-голямото им щастие са децата им. „Те ни оказват голямо внимание. Научиха се бързо на усилен труд и на чувство за дълг и отговорност. Ние и двамата сме от бедни земеделски семейства, тръгнали сме от нулата и смятаме, че това, което сме постигнали с децата си е за гордост – Любка е професор, Маринела е успял журналист. За нас това е супер успех и може би това ни е крепило до тези години“, казва съпругата.

Двамата с Петър никога не са имали много материални средства, никой не им е помагал. Сплотило ги е и това, че всичко, което имат, са направили сами,със заеми и собствени усилия. Признават, че не си правят подаръци много често, но Петър обича да поднася цветя на съпругата си, а тя му прави изненади за рождените му дни.

„От нашето поколение  думата „любов“ се казва много рядко. Мисля, че тази дума напоследък се изхаби. За нас остава думата „обич“. Той може да не ми казва, че ме обича, но вниманието, с което се отнася към мен, думичките, които чувам, дори да не са „любов“ и „обич“, аз усещам точно това. Аз имам чувството, че не бих могла да живея без него. Той не го е казвал, но смятам, че го мисли“, казва г-жа Липчева.

Семейство Липчеви са щастливи, че са доживели диамантената сватба. Макар и от далеч, двете дъщери са направили празника им прекрасен – със страхотна торта, цветя и шампанско.  

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *