Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

15 февруари – Международен ден за съпричастност с децата, болни от рак

Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 година от международната мрежа Childhood Cancer International (CCI), която обединява 171 членуващи организации от 88 страни. За България това е Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“.

Глобалната цел, за която сътрудничи и СЗО, е намаляване на заболеваемостта и смъртността, облекчаване на болката и страданието на всички деца, боледуващи от онкологично заболяване, и техните семейства.

Всяка година в България между 150 и 200 деца, на възраст от 0 до 18 години, се разболяват от рак. Болестта се появява внезапно, лечението е тежко като продължава от 6 месеца до 3 години, а понякога и цял живот. То е придружено с високи дози силно токсични медикаменти, агресивна лъчетерапия, инвазивни хирургически процедури, налагащи в някои случаи отстраняване на органи, крайници или причиняващи вторични увреждания. При някои специфични състояния са прибягва до костномозъчни трансплантации, които също носят своите рискове и странични ефекти.

Поради множеството сложни манипулации, лекуващите се деца са заставени всеки ден да живеят с болка и неразположение, достигащи границите на човешката търпимост. Техният външен вид се променя до неузнаваемост, случва се да губят свои приятели от клиниката, а страха от тежестта на диагнозата и понякога мислите за смъртта са чест техен спътник. Поставени са в състояние на имунен дефицит, при който всякакъв контакт с вирусни инфекции могат да доведат до фатален изход. Поради тази причина, децата са принудени да сведат до минимум своите социални контакти. Живеят в изолирана среда, без да могат да посещават училище, спорт, школи, курсове или да се срещат с приятели. Това ги изправя пред риск от отпадане от училище, невъзможност за придобиване на конкурентни знания и компетенции, и социален опит, след като се преборят с болестта. 

Детският рак се счита за "чудо" на съвременната медицина. Между 65% - 85% от детските онкохематологични заболявания сега се лекуват успешно с подходящи медикаменти. Това е впечатляващ скок в сравнение със средата на 70-те години на миналия век, когато достигането на 5 - годишна трайна ремисия е била под 50%. Все пак този процент варира в зависимост от вида на заболяването и фактори като състоянието на здравната система. За съжаление, последствията както от самото заболяване, така и от лечението, често водят до редица физически и психологически травми, късни ефекти и дискомфорт.

Тъй като процентът на излекуваните в развитите държави през последните 30 години рязко се повиши, пред медицинските специалисти се появи ново предизвикателство за изучаване, проследяване, овладяване и справяне с късните ефекти, които заболяването и лечението могат да причинят. Последни изследвания сочат, че понякога те се проявяват дълги години след приключване на лечението. Социалната и образователната система, както и цялото общество също носят своята отговорност за успешното завръщане на децата и младежите с онкохематологични заболявания към нормалния начин на живот.

c