Спомняме си отец Георги от Жегларци, почитан като светец още приживе
Преди шест години, на 12 февруари 2015 година, България се прости с един от своите най-почитани духовници – отец Георги от село Жегларци, Тервелско.
Отец Георги от Жегларци (1923 – 2015) е един от духовните старци на съвременна България. Родът на отец Георги Пейчев от село Жегларци, Добричко, дава на Църквата повече от 10 свещеници. Десетки бяха възпитани и насочени от него към Духовната семинария и Духовната академия.
Семейството му се преселва от Северна Добруджа (днес на територията на Румъния) и се установява в Жегларци през 1940 г. Тогава там няма храм. През 1962 г. с брата си решават да дарят бащината си къща за молитвен дом и през 1965 г. църквата е осветена. Едва след промените, в началото на 90-те години, селото се сдобива с нов храм. Междувременно Георги Пейчев завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария на гара Черепиш и скоро става свещеник. При създаването или по-добре възстановяването на Доростолска епархия през 2001 г. с. Жегларци попада в нейните граници. До последните години о. Георги завеждаше и други села наоколо. При комунистическия атеистичен режим отец Георги е притесняван, притискан, всячески му е въздействано да не насочва по пътя си своите синове и родственици, както и много други от региона. Приживе пред къщата му и малкия домашен храм постоянно имаше коли с регистрации от цяла България. В последните седмици, когато се разчу, че е тежко болен, за 2-3 дни през дома са минавали по 500 човека, съобщиха децата му.
Отец Георги е физически и духовен баща, чичо и дядо на около двайсетина свещеници на Българската православна църква из всички епархии, включително и в Страсбург. Тримата синове на отец Георги – отец Стоян, отец Иван и отец Марин също са свещеници, както и седем от племениците му, а също и трима негови братя – отец Георги служи в София, отец Марин – в Плевен и отец Недялко – във Ветрино. Иконом Стоян Иванов, който дълги години бе архиерейски наместник в Добрич, също е сродник на отец Георги Пейчев.
На погребението му присъстват стотици миряни от цялата страна Доростолският митрополит Амвросий, както и петдесетина свещеници от Добрич, Силистра и Русе, от Варна и Бургас, от София и чак от Страсбург.
Раздялата с покойния духовен старец, макар и тъжна за всички, не беше тягостна и трагична, а тържествена и пълна с надежда. Тя не беше окончателна раздяла, а само преображение на общението, споделя Георги Тодоров, автор на филма „Пътят на воина“, посветен на свещеника, почитан като светец още приживе.
"Кончината на отец Георги се усещаше като победа на Църквата. И всеки би си пожелал такава смърт, която дума по дума осъществява онова, което свещениците безброй пъти измолват от името на всички нас в просителната ектения на всяка св. Литургия:Хритиянски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим… Точно такава беше кончината на отец Георги и, разпознавайки я като такава, всички съучастваха в неговата победа над смъртта. Защото истинската мисия на Църквата се състои именно в това: да подготви нас, смъртниците, за победоносна смърт в Христа", споделя . Тоз, който умре в Христа, той умира победоносно – като зърното в земята. Църквата не отрича смъртта и не вярва в тщеславното мнимо „безсмъртие“ на земните песнопевци. Тя вярва в действителната победа над смъртта след смъртта, в действителния живот след смъртта – вечния живот в Царството. С Богом.Но жегларският старец получи и своето земно признание. Имало ли е някога такова погребение на селски свещеник в България? В мразовития февруарски ден тук бяха дошли стотици миряни от цялата страна и петдесетина (!) свещеници начело с владиката. Бяха дошли от Добрич, Силистра и Русе, от Варна и Бургас, от София и чак от Страсбург. Храмът беше препълнен – при входа му се тълпяха тези, които не могат да влязат. И когато започна богослужението, всяка дума от свещеническото опело прозвуча, сякаш беше написана нарочно лично за отец Георги: Както на земята го бе поставил за служител на Църквата, така и пред небесния Твой жертвеник го постави, Господи. И понеже си го украсил със свещеническо достойнство между духовните човеци, приеми го неосъден и в ангелската слава. Ти Самият си прославил на земята живота му, Сам Ти и след края на неговия живот го всели сред Твоите праведници, причисли духа му към всички ония, които от века са Ти благоугодили!В своето слово Доростолският митрополит Амвросий каза: Отец Георги създаде своеобразна Жегларска школа, която даде на Българската православна църква много свещенослужители… Може ли подобна оценка да бъде изречена за който и да е български митрополит, екзарх или патриарх през новите времена?", споделя Георги Тодоров.
