Водещи новини Общество

Валежите в област Добрич са с над 50% повече от предходната година

Дефицитът на почвена влага при зърнените култури от края на миналата година е преодолян, което оказа благоприятно въздействие върху развитието на есенните посеви. Това сочат данните от доклад, изготвен от експерти на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), проследяващ въздействието на основните метеорологични фактори върху развитието и фитосанитарното състояние на земеделските култури в страната.

Анализът сочи, че развитието на основни есенни култури, които са били засети в оптималния агротехнически срок през октомври – най-вече при пшеницата протича при добро съчетание между топлина и влага. В резултат на по-ограниченото количество валежи през ноември височината и гъстотата на посевите със зимни житни култури на места е неравномерна. В по-голямата част от полските райони обаче липсата на валежи е компенсирана през следващите два месеца.

Климатичните аномалии в началото на зимата, с достигането на температури на места до 18-20°С са удължили вегетацията на зимните житни култури в сравнение с агрометеорологичните условия през същия период на предходната 2019 г. В почти всички измервания в страната, количествата на валежите в края на годината са значително повече и превишават с над 50% средните количества валежи. Най-чувствителна е разликата в районите на Добрич, Сливен, Видин, Плевен, Враца, Разград, Кюстендил.

Валежите през октомври 2020 г. в област Добрич са били 78 литра на кв. м, при 24 литра предходната година. За ноември валежите в региона  са били 30 л, а през 2019 г. са били 28 литра. През декември миналата година количеството паднали валежи в областта са били 82 л/кв. м, а година по-рано са били едва 27 л.

Особено отчетлива е разликата при валежите между 2019 и 2020 г. през декември и януари. В почти всички измервания в страната, количествата на валежите през 2020 г. са значително повече и превишават с над 50% средните количества валежи.

Най-чувствителна е разликата в районите на Добрич, Сливен, Видин, Плевен, Враца, Разград, Кюстендил и др. Развитието на пшеницата през октомври протичаше при добро съчетание между топлина и влага. В края на ноември при пшеницата се наблюдават различни фази: от „поникване – трети лист” до „братене”, предимно при посевите засети в оптимален агротехнически срок – през октомври. Вследствие ограничените по количество ноемврийски валежи, височината и гъстотата на посевите със зимни житни култури е неравномерна. Климатичните аномалии в началото на зимата, с максимални температури достигнали на места до 18-20°С удължиха вегетацията на зимните житни култури.

Както вече бе посочено и в януарския бюлетин на JRC, през периода от 11 – 17.01.2021 г., наднормените температури поддържаха процесите на вегетация при зимните житни култури. Падналите повсеместни валежи над страната между 30 l/m2 и 50 l/m2, а на места и над тези количества благоприятстваха процесите на влагонатрупване в еднометровия почвен слой.

При повечето посеви в Дунавската равнина и по Черноморието фазата на есенниците е „братене”, а в част – фаза „трети лист”. При част от посевите в южните райони от страната и тези засети извън агротехническите срокове се наблюдава „начало на листообразуване“ – „1-3 лист“. През втората половина на януари, наднормените валежи в по-голямата част от страната със стойности над 80-100 l/m² (Видин-109 l/m², Враца-125 l/m², Драгоман-128 l/m², Благоевград-128 l/m², Сандански-136 l/m², Хасково-101 l/m², Кърджали -129 l/m², Шумен-113 l/m², Варна-122 l/m², Елхово-140 l/m², Карнобат-120 l/m², Бургас-153 l/m²), наводниха площи с есенни посеви на места в западните и южните райони на страната – Пернишко и Бургаско.

Настъпилото застудяване в средата на месеца възстанови покоя при зимните житни и рапицата и в южните райони на страната. Минималните стойности, до минус 10 – 12 °С, бяха малко над критичните за зимуващите във фазите „трети лист” и „братене” зимни житни култури и за посевите с рапица, които успяха да формират розетка през есенната си вегетация. Тези стойности, при отсъствие на снежна покривка и по-продължително задържане, представляваха опасност за късно засетите посеви с пшеница и ечемик, които прекратиха вегетацията си във фаза”1-2 лист”.

През първото и второто десетдневие на февруари се очаква високо съдържание на влага в горните почвени слоеве, което ще ограничи възможностите за провеждане на някои агротехнически мероприятия – подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик).

От МЗХГ напомнят, че проявлението на климатичните елементи е ключово за сроковете за сеитба, фенологичните етапи и протичането на вегетацията при пшеницата, ечемика, рапицата и други есенни култури.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *