Балчик Култура Туризъм

1500 експоната в Етнографския музей в Балчик разкриват бита на местните

Етнографския музей в Балчик е място, където се преплитат автентичен архитектурен облик от миналото и възможност за докосване до древните традиции и обичаи на народа ни. Популярна туристическа дестинация през лятото, която може да посетите.

Той представлява възрожденска къща от 60-те г. на ХІХ в., която първоначално е притежание на гръцки търговец, а след това на българския търговец- житар Атанас Щерев.

През 1980 г. от Национален институт за паметници на културата /НИПК/ е извършена реконструкция на балчишка възрожденска къща, която след съгласуване с Етнографския институт с музей София е превърната в Етнографски музей. Експозицията разкрива различни страни от селската и градска култура на балчишкия регион от края на XIX – началото на XX век.

Къщата представлява двуетажна сграда с масивен каменен зид от север и еркерно излизане на втория етаж на южната фасада. Първият етаж се е използвал като маза, а на втория етаж са разположени жилищните помещения. Имало е идея на двора да бъде направена възстановка на старо градско кафене, в което да се сервира кафе на пясък, рахат локум и домашни сладка и лимонада. Предвиждало се е на посетителите да се предлагат фотокопия на балчишки вестници, излизали в началото на XX век.

През 90-те г. чуждестранните туристи са посрещани с питка, мед и шарена сол от момичета, облечени с добруджански носии.

Сега във фонда на Етнографска къща се съхраняват над 1500 музейни единици, а изложените експонати са свързани с поминъка и начина на живот на местното население, с дома и бита, с празниците и обичаите. На първия етаж са показани основните поминъци и занаяти, характерни за населението в Балчишко, а именно- земеделие, животновъдство, риболов, лозарство и винарство, и някои традиционни занаяти- бъчварство, медникарство, кожухарство, абаджийство. Интерес представляват оригиналните майсторски свидетелства на местни майстори- занаятчии, които са имали дюкяни и работилници в града. Повечето от тях са дарени от техни родственици. Пресъздадено е и помещението „къщи”, където централно място заема огнището, около което се събира цялото семейство, до което са подредени бакъри, софра с трикраки столчета, предмети, необходими за разпалване на огъня и приготвянето на храната. От единия ъгъл „надничат” печатите за хляб и нощвата, пъстри паници и стомни греят от полиците. Тук е уютно и красиво, защото всеки предмет разказва своята история, има минало, но и настояще. Усещаме очарованието на старата възрожденска къща, защото тя е градена с мерак, внимание и любов, защото това е дом с душа.

На вторият етаж е представено народното творчество, отразено преди всичко в народните тъкани и носии, с прекрасни багри и орнаменти, показващи уменията, чувството за хармония и красота на българката. Изложените носии дават представа за демографския облик на нашия край. Облеклото се различава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси. Мъжкото облекло на добруджанското население се отнася към чернодрешното. Показана е риза от памучно платно с туникообразна кройка, дънести гащи, запасани с широк вълнен пояс. Горните дрехи са елек, антерия, на краката са обути цървули, навуща, на главата има калпак.

Женското облекло се отнася към сукманеното. Представени са риза с туникообразна кройка, фуста или сукман, престилка, елек и матине, кърпа за глава.

Тъкачеството е едно от основните занятия на българката. Вложила цялото си умение, чувството си за хармония и красота, тя създава разнообразни тъкани с прекрасни багри и орнаменти, предназначени за битови нужди и за украса на дома. В експозицията са представени уреди, свързани с влакнодобива- дараци за вълна и коноп, чекръци, предачки, хурки. В отделна стая е отделено място за тъкачния стан.

На вторият етаж е показана и собата- най- представителното помещение в добруджанската къща. Тук могат да се видят дългите миндери, застлани с червени покривки, шарените възглавници, люлката, раклите. Разноцветието на чергите, простиращи се открай до край на пода допринасят за усещането на спокойствие, сигурност и топлина. На стената висят огледало и икона. Красиви добруджански черги и пешкири, изработени от памук, коприна и вълна се показват от раклите.

В отделна стая е представен и градския бит- с тежкото дървено огледало, мраморна тоалетка, дървен скрин, виенски столове и кресла, семеен албум.

В Етнографската къща се пази колекция от произведения на местни майстори- златари. Тези накити са естествено допълнение към облеклото. Те са поместени във витрини, разграничени по видове: за украса на глава /прочелници, висулки, подбрадници, наушници, игли, обеци/; за врата- метални гердани; за ръцете- гривни, пръстени; за кръста- метални колани с пафти, пафти, тъкани колани. Показани са и накити от мъниста и разноцветна вълна.

Външния вид на къщата приятно хармонира с цветната градина и двора пред нея. През 2016 г. тук е отредено специално място за външна експозиция, която проследява пътят на виното – от засяването на лозята, брането на гроздето до неговото приготвяне.

В етнографската къща в Балчик, се организират фолклорни представления, както и демонстрации на стари български занаяти. Предлагат се и образователни програми за изработване на предмети по стари техники, с традиционни народни инструменти.

Исторически музей Балчик

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *