Още една тежка година ще доведе до масови фалити в земеделието в Добруджа

Йордан Апостолов – народен представител от Обединени патриоти, член на Парламентарната комисия по земеделие

• Г-н Апостолов, толкова ниски ренти, като тези, които бяха дадени за стопанската 2019/2020 година не е имало в Добруджа поне от 10-15 години. До какви изводи води и какви решения налага занапред?
• Въпросът е много спорен. Защото през всички тези години рентите в Добруджа не отговаряха адекватно на условията в страната. Не може при среден брутен доход приход на декар от около 200 лева при добра година, и при производствени разходи, които твърдо са над 80 лева,  да се дават ренти от 100 лева на декар. Това водеше до самоунищожаване на стопанствата. Неслучайно в тази ситуация те нямат никакви резерви. Арендодателите  не осъзнават това. Те казват: щом предходните години можеха да дават високи ренти, да са си отделяли резерви. Но те нямат резерви, защото и предните години рентата не е отговаряла адекватно на условията. В цялата страна рентите се движеха между 40 и 60 лева за декар, а в Добруджа – двойно – между 90 и 120 лева. Земеделските производители нямат резерви, винаги са работил на предела на възможностите. И сега, когато се случи лоша година, арендаторите нямат полезен ход. Нямат откъде да вземат резерв. Стигнахме до едни нива на ренти, които пак са неадекватни. Върнахме се на нива на рентите от средно 40-50 лева, но те не са получени като приход през тази година. На места около Тервел и Генерал Тошево, например, е имало повече концентрация на валежи. Но, като цяло за областта, се вижда че област Добрич е включена за подпомагане от държавата в тази неблагоприятна обстановка. И се вижда, че от основните три култури – слънчоглед, пшеница, царевица, стопаните в Добруджа получиха среден брутен приход не повече от 120 лева. В някои райони дори е под 80 лева. Като се приспаднат разходите и 50 лева рента се получава 130 лева разход срещу 80 до 120 лева приход. Т.е. в момента са на загуба.
• Какъв е изходът?
• Заради високи неадекватни ренти предходните години имаме ситуация, в която нямаме натрупани резерви. Сега имаме раздаване на рента, без да има приход. Така повечето от стопаните теглиха кредити, за да раздават ренти. При още една такива година ще има масови фалити. Не го предричам аз, а банките, които обслужват земеделските стопани. Те го виждат при анализа на паричните си потоци. Самите те са притеснени.
• Знак за какво е това притеснение на банките?
• Банковите институции, които следят паричните потоци на клиентите си в Добруджа, са притеснени към този момент. Това трябва да даде ясен знак. И ако имаме добра 2020/2021 година, а аз се моля за такава, да е добра за всички земеделци, това не означава, че веднага трябва да се върнем към тези изкуствено надути ренти. Защото земеделецът ще бъде тотално объзкървен. Той трябва да покрие кредитите, които е теглил за рента. И, ако следващата година се върнат нереалните нива на ренти отпреди, то пак става на минус. Защото вече трябва да плаща и банковия кредит.
• Как се нареждат рентите в Добруджа спрямо тези в другите държави в Европа?
• Само за информация, в една Германия, където земеделците са много по-богати хора, където субсидиите са много по-високи, няма рентно плащане по-високо от 25 евро на декар. В Холандия рентното плащане не надвишава 22 евро, във Франция – около 20 евро. Едно от най-високите рентни плащания в Европа е в Добруджа. И те са нереално високи.
• Подобна ситуация не пречи ли на инвестициите на земеделските производители?
• Получава се така, че земеделието заради климатичните условия, които са постоянно променящи се към неблагоприятни. Вместо да останат пари за развитие, защото има нови начини на обработка на почвата, които пестят. Начини, чрез които се засяват добри междинни култури, които са доста скъпи – над 25 лева на декар, да се оборудват новите модерни начини за водозапасяване на почвата. Всичко това е огромни инвестиции, които не можеш да правиш. Защото само се търси рента, рента и ти спираш до едно ниво. Всички колеги в Северозападна и централна България изпревариха Добруджа и по добиви и по технологии. Те се развиха, защото там са въведени най-новите технологии в земеделието. Колеги от Плевенско, които направиха супер инвестиции в енерго и водоспестяваща техника. Говорим за сеялки на цени на 150 000 лева за една сеялка за есенници. А в Добруджа все още има СЗУ. В същото време тук неблагоприятните природно-климатични фактори са много по-сериозни. На друго място виждаме региони, където тази година имаше валежи дори над нормата. Но те пак дадоха 40-50 лева рента, при добиви от царевица над 1 тон, на пшеница – над 700 кг, на слънчоглед – над 350 кг.

• Каква е причината през последните години в Добруджа да се дават толкова високи ренти, които по думите Ви са нереални?
• Така е заради кооперациите. Нека да не се сърдят колегите. За да бъде гарантирано мястото на председателя през следващите 4 години, той дава максимална рента. Него не го интересува възпроизводство. Защото след 4 години не знае дали ще е там. Голяма част са пред пенсия. Много от кооперациите бяха богати навремето и са правили много по-малки инвестиции в база. Освен това, заплатите им са функция на раздадената рента. Без да те интересува какво ще стане след теб.