Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Адвокатът от Добрич Християн Христов издава книга с лакърдии от практиката си

Християн Христов от Добрич подготвя за печат книга, която обединява 75 адвокатски лакърдии.

По време на коронавируса  нещо се увредих и прописах смешни разкази, дълбоката депресия доведе до писателска репресия към читателите, шегува се адвокатът.

Негов приятел художник му дал идеята да ги издаде в книга и лично събрал  забавните истории на хартия. Казва, че прописал, за да разтовари напрежението и да пребори отчуждението.

Те вече са при редактора Марияна Колева, след което книгата ще бъде дадена в печатница.

Христов е категоричен, че след покриване на разходите по издаването, всички приходи от книгата ще бъдат дарени за благородна кауза, най-вероятно за подпомагане на болно дете.

Християн определя книгата си като „Биография в лакърдии“. Много от тях са свързани от адвокатската му практика. Например в „Благодаря „адвукате”, ай сега вземи тия билети“, авторът разказва за нестандартните начини, по които са му плащали адвокатския хонорар – от пчелни „отводки“, картини, агнета, до имот и билети от игри на късмета

Някои от историите са му били разказани. „Има такива истории, за които се чудиш през смях истина ли са или жестока реалност“, споделя авторът.

С негово позволение публикуваме две от лакърдиите /работен вариант/

 „Дирек на селото“

Лакърдия по действителен случай

В добричките села, а не само там по нашата татковина, вече народът тотално е изтрещял и моя милост след днешната история е онемял. Любими ми читателю, повярвай ми, това са хората, това са словата, това е наградата от децата, които си отгледал.

Това не е истина. Не, истина е. Не, вярно е, драги ми читателю. И в други истории съм писал, че си разказваме истории с мои приятели лекари и след днешната съм тотално втрещен, и впечатлен. Определено още емоционално неприключен, но не мога да не опиша и запиша случката.

В един прекрасен юлски ден в селската здравна служба на моя приятел - селския личен лекар, пристига бай Пенчо – 88-годишен отруден, слабичък старец с двамата си сина. Съобщава си той болки и болежки, и здравни забележки. Доктор Бялколев му прави обстоен преглед и дава диагноза и прогноза: „Дядо Пенчо, не е добре работата. Ако искаш да живееш, ще трябва да отидеш до окръжния град и тамошната голяма болница на лечение. Това е - стоял си на течение и лошо стечение на обстоятелства, и няма тук да те лекувам, и да правя издевателства. Дядо Пенчо омърлушен , пребледнял и с тих и приглушен глас: „Докторе, като трябва и в болницата ще отида. Щом е за лечение и такова е това стечение. При това, докторе, твое отношение няма как да не те уважа.

При тези думи на Дядо Пенчо двамата му сина в един буен и гневен глас: „Ти луд ли си? Каква болница? Ти до оня ден там беше. Ти за смях и за срам на цялото село ни направи. Ти дирек на селото ли ще оставаш. Мама преди десет години си отиде и вече те чака, и те търси на оня свят. След тия думи се чудех къде живея, в кой свят съм и къде съм попаднал, погледнах доктора с невярващи очи и уши, попитах го това вярно ли е. Той каза: „Да, гусин айдукат, това е материала на село“.

Стоях, гледах и немеех, и нищо не смеех да кажа, но изводите ми са - най-важното нещо в живота не е да имаш всичко материално, и да си дал  всичко на децата си. Трябва да си им дал най-важното нещо - първите седем години, а именно възпитание и отношение към хората, към родителите. И, най-вече, вечна благодарност. Да си ги научил ,че трябва да са ти благодарни за това, че си им дал живот. И да има кой да ти каже в един слънчев ден „Как си, баща ми? Жив ли си, здрав ли си?“  

Християн Христов

Благодаря „адвукате”, ай сега вземи тия билети

По действителен случай

Една кратка лакърдия, с какво са ми плащали за 20 години стаж като „АДВУКАТ” . дали е смешно и интересно не зная ,но си е екзотика . В свободното си време имам не странно , а благородно хоби отглеждам пчели и така преди години се наложи да защитавам пчелари пострадали от масов мор заради третиране с препарати , в едно близко добричко село. Като активист на тия сдружения на пчеларите отидохме на среща с пострадалите в селския хоремаг (кръчма ), дойдоха си хорицата и между тях един беловлас старец на пределна житейска възраст . Слуша ме той слуша и по едно си време казва , „Не зная какви пари ще взема от тоя арендатор , ама да ви кажа „Пази боже да попаднеш в ръцете на адвукат и доктор „ и си излезе човека . Делата тук бяха две , щото имаше и невярващи в успешния край. След края на делата , някой платиха даже и с „отводки“ (млади пчелни семейства) . Та и пчелина ми е разположен върху имот. Моя леля беше налазена от един монополист и едни сметки ум да ти зайде . Та правих, та струвах ,та се борихме и сметки оправихме. Тя казва сега как да ти платя малка пенсия и виждаш орисия трудно в тия времена с парите . Казва там имам един имот той само данъци и такси ми влачи да ти го подаря и едно добро да сторя за теб. Та подготвих си документи за дарение и така с ум ,и старание , и творение сдобих се с имот . Минаха години , водех какви ли не дела и за тия 20 години , два пъти за „Гергьовден „ ми носеха по една агне ,не мога да изкривя душата, и голям пуяк са ми носили . Благодаря на хората , които ми отвориха очите за изкуството и съм посетил доста световни галерии, където съм видял шедьоври .Нали съм ценител на картини , та в кантората си имам около 10 картини на добри и нестандартно мислещи художници …(там има една специална лакърдия с тия картини ама за нея ще пиша отделно ). Поне две са картините ,които са ми хонорар. И сега да си дойдем на думите за така актуалните билети на късмета . Делото беше за клиент , който си беше употребил алкохол и си беше отишъл аха до колата ,ама не щеш ли дошла полиция и тъй, тъй, ама ти сега слезе от колата ..”Той Не” ,”Те Да”. Така делото приключи със споразумение. Излизаме от залата и господин водачът казва: „сега трябва да ти платя, нали!“ Последва кимане от моя страна. В тоя миг незнаен, но човека не беше отчаян, а си бръкна в чантата и от там извади със замах четири билета – изтъркани и каза: „Адвукате, туй е твоя хонорар”. Седя и немея, ама не смея дума да обеля. Без нищо да кажа, вземам билети... Същия ден зареждам гориво в една верига бензиностанции и казвам на младата девойка: ще може ли печалба от тия билети? Девойката лъчезарна в чекмедже и с бар код билети барна и казва бодро и ведро „Вярно, печелите 300 лв.“

Християн Христов

Моментът

Лакърдия по действителен случай

В първите дни на 2021 г. говорехме за момента и случайно се сетих за една истинска история от Лондон.

Без да се хваля, но имах честта, благодарение на моя син, да бъда два пъти в тоя невероятен град. Всички, когато кажат Лондон, и се сещат за мъгла и дъжд. При мен обаче не е така. Спомените ми от тоя град са изключително позитивни.

През есента на 2018 г. реших и посетих сина си в Англия,  по това време той беше студент в университета Съри и живееше в Гилфорд. С пристигането ми Англия доведох слънцето и хубавите дни. Идеално време за разходка и посещение на музеите. Моят гид - синът ми, ме поведе и приключенията започнаха. Разбира се, че ще запомня Биг Бен, Бъкингамския дворец, музея на Мадам Тюсо и още много забележителности на столицата на Великобритания, империята, в която слънцето не залязва.

Време е обаче да ви разкажа същността на историята си.

Не може да си в Лондон и да не качиш на колелото т.е. Окото. Купихме си билети и в подножието на опашката за качването на голямото виенско колело бяхме почерпени със сладолед от един турски търговец, с когото завързах разговор и се показах пред сина си, че и аз говоря чужди езици. Опашката върви бавно, за нашата радост се чува и българската реч. Попадаме в кабинка със 7 спътници, български младежи. Смеем се, реем се в английската действителност и виждаме цялата панорама на тоя световен търговски и всякакъв друг център на света.

Кабинката се извисява бавно, почти на всеки 2 минути спира, за да може всеки да е в зенита на колелото. В един момент младежът до нас в кабинката помоли да ги снимаме. Грабвам телефона им и със замах правя няколко снимки. След около 8 минути нашата кабинка на Виенското колело е в зенита си. Зад стъклото като на длан се вижда най-известният лондонски мост Тауър Бридж. В тоя миг моят синковец се обръща към спътника ни в кабинката. „Може ли да те помоля да ни снимаш с баща ми тук и сега в този момент?“ В тоя миг младежът ни отряза категорично „Не уцели момента“. С учудване се спогледахме със сина ми е какво му е на момента...и в тоя миг ... Младежът до нас бръкна в джоба, извади червена кутийка и падна на колене пред девойката до него. В ръцете му грейна прекрасен пръстен. С треперещ глас и вълнение изрече "Ще бъдеш ли с мен от днес и завинаги? Ще бъдеш ли моя съпруга?" До него девойките пуснаха онлайн телефони и събитието…чуваха се възгласи по ефира. Имаше сълзи... имаше и "Да "... И тогава се спогледахме със сина ми и той: „Е, тате, не уцелих наистина момента… Екзотиката в предложения за брак бях виждал и преди по време на разходка с кораб около остров Закинтос и тогава също уцелих момента, защото един младеж при спиране на кораба за почивка и плуване в една пещера пред целия кораб падна на колене във водата и поиска ръката на своята любима. Тогава целият кораб от палубата викаше „Да, да, да“ и после следваха аплодисменти. Сега обаче моментът беше също уникален – на върха на Окото на Лондон...

За себе си разбрах трябва да се търси момента. Да се живее за момента, да се задържиш в момента и трябва да се уцели момента, когато никоя не може да каже "Не". Да се живее за мига и момента.

Християн Христов

c