Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Година след зверска катастрофа млада майка от Добрич е в количка, виновникът е неизвестен

Една година след като претърпя тежка катастрофа 31-годишната Станислава Петрова от Добрич продължава да се възстановява. Тя е обездвижена от кръста надолу и е в инвалидна количка. Въпреки провеждащото се разследване на пътния инцидент виновникът за него още не е известен.

Катастрофата възниква на 11 декември м. г. по пътя Приморци-Добрич. „Към 8.30 сутринта тръгнах за Добрич с детето ми – Йордан, тогава на година и седем месеца, за да го заведа на детска ясла”, връща лентата назад Станислава. Тя си спомня, че е имало много гъста мъгла и по тази причина е карала с много ниска скорост. Вижда насреща големи фарове, като на Джип, които я заслепяват. По-късно на разследващите обяснява, че е било много светло и не е успяла да види цвета на колата – може би е била сива или бяла. Младата жена намалява още скоростта, но другият автомобил се приближава толкова близко, че за да не се блъсне челно с него завива в канавката и после се блъска в дърво. Намира телефона си в краката си и се обажда на мъжа си.  Междувременно, само за секунди, успява да разкопчае детето си, да го извади от кошчето и да го изкара от колата.

Майката и детето са откарани в Спешно отделение на болницата в Добрич. Момченцето е прегледано, установява се, че му няма нищо. Станислава е приета в болницата и й предлагат операция. Мъжът й обаче решава да бъде оперирана във Варна, където има по-добра апаратура. Откарана е в морския град в болница „Света Марина”. Там е консултирана от доц. Денчев. Установено е, че има кръвоизливи в гърдите и корема и счупени 8, 9 и 12 прешлени на гръбначния стълб. Първо по спешност са направени животоспасяващи операции на гърдите и на корема. След няколкодневно възстановяване от тях на 16 декември е направена операция на гръбначния стълб, която е по-тежката и продължава осем часа.

На 23 декември младата жена е изписана от болницата. Тя опровергава коментарите, че може да е останала парализирана от кръста на долу от самата операция или от изчакването тя да бъде направена. Споделя, че не си е усещала краката още когато са я изкарвали от колата. Станислава е изписана от болницата на легло. Споделя: „Не можех да се движа, защото операцията беше много тежка, имах поставени четири болта. Стабилизацията на гърба ми беше доста сериозна и не трябваше да се движа въобще, нито да сядам. Можех да съм само в легнало положение”. Така прекарва около месец и половина-два. След това с помощта на рехабилитатор започва леко да се изправя. Тъй като голямата травма е точно на кръста не трябва въобще да е седнала, не е препоръчително.

Помогнете! Майка от Добрич е прикована на легло, след като джип помете колата й

След време, когато вече стои полуседнала, започва по-голямото раздвижване. Рехабилитациите й са през ден. Първоначално й правят леки масажи, после стават доста по-тежки. Рехабилитатор от самото начало до момента й е Миглена Радичкова. През март, когато вече може да е в количка, Станислава посещава за 10 дни болницата в Павел баня – заради минералната вода и рехабилитацията. Не може обаче да използва водата, защото е с катетър. След това посещава специалист в Балчик, който лекува с тибетски масажи.

На въпрос какви са били прогнозите на лекарите в началото Станислава отговаря, че са й казали, че е Божа работа. Обяснили, че няма прекъсване на гръбначен мозък, но травмата е била голяма и мозъкът е като смачкан, премазан. Има операции, с които да бъде възстановен и които се правят в чужбина, но не се дава гаранция, обяснява младата жена. И допълва, че в момента не би рискувала да се подложи на такава операция. „Дори и на някого да му се струва смешно аз вярвам в точков масаж, в енергийно лечение, в алтернативната медицина”, посочва Станислава. Вярва, че с всичко, което прави, ще я възстанови напълно.

Младата майка споделя какъв е напредъкът от рехабилитацията и другите видове лечение. Като цяло вече е по-стабилна, може да стои седнала без да се подпира. Изправя се доста добре, стъпва много повече на краката си, усеща когато е облечена. Преди 3-4 месеца получава ужасни болки, преди това не чувства нищо. Вече си мърда пръстите на краката. Сега прави рехабилитацията без никакъв проблем. Много по-бързо се възстановявам като цяло, връща се паметта на мускулите и нервната система като цяло, обяснява Станислава. По краката й се появяват вени, кожата преди това е била като прозрачна.

В началото младата жена не иска да има кампания за набиране на средства, не желае да се вдига шум около нея. Нейната братовчедка Сияна Петрова, която е в чужбина, прави платформа за събиране на средства. Доста хора се отзовават и искат да помогнат. Чрез общи познати се свързва със Славина Ганчева от Добрич – майка на Дани, който е с ДЦП. Тя споделя, че за момента има доста събрани средства за лечението на детето й и й предоставя групата Помощ за Дани от Добрич за набиране на средства. Станислава споделя, че се е съгласила, защото тогава е имала друго мислене – била е по-склонна за операция. А и тогава всеки е искал да помогне, имало е много оферти – за Израел и за други държави, за лечение със стволови клетки и други. За това беше кампанията, но не бях сигурна какво точно искам да направя, споделя младата жена. Решава, че за сега ще се възползва от алтернативните средства за лечение. Към момента в сметката й има около 38 000 лева.

Пострадала при катастрофа жена от Добрич дари от парите за лечението й на болно дете

Станислава е много благодарна на Славина Ганчева, която приема при сърце нейната трагедия. Благодари на приятелките си, които са направили кутии за набиране на средства, били са администратори на групата, провеждали са базар. Благодари и на всички хора, които са се включили с малка или по-голяма сума. Младата майка споделя, че така може по-спокойно да провежда рехабилитацията, има възможност да посещава Павел баня и други места, на които да се лекува. Благодари и на семейството си, което винаги е до нея през тази година, на мъжа си.

За жалост по разследването за виновника за катастрофата няма никакво развитие, споделя Станислава. Тя разказва, че когато е откарана в Спешно отделение полицай я е попитал какво се е случило и е отговорила „Не знам”. Младата жена обяснява, че не помни много от нещата, които са се случили след като е била изкарана от колата. Смята, че е изгубила съзнание или са действали упойващите вещества, които са й сложили в линейката. По думите на Станислава за това полицаите написали, че е самокатасрофирала. След два-три дни разказва на разследващите точно какво се е случило. Органите на реда споделили, че вече е много късно да се разследва, защото е минало време.

Младата жена споделя, че й е съставен акт за това, че е самокатастрофирала. Сега го обжалва чрез адвокати. През септември отново е дала показания. Разследващият също казал, че много време е минало и не може да се намери човекът, виновен за катастрофата. Болно ми е, че катастрофата не е по моя вина, обяснява младата майка. „Не стига че са много малко неща, с които държавата подпомага човек в такова неравностойно положение, но и иска пари”, изразява възмущението си тя.

„Да е жив и здрав” – така отговаря Станислава на въпроса ни какво би казала на шофьора, станал причина за катастрофата. „На всеки може да се случи. Аз съм от 10 години шофьор и зная – всичко се случва на пътя – споделя младата жена. – Но не знам какво сърце трябва да имаш, за да подминеш катастрофа при положение, че се е случила заради теб”. Според Станислава от човешка гледна точка дори всеки би спрял да помогне.

За Новата година тя си пожелава да са живи и здрави – семейството й, приятелите й, всички, които я обичат и подкрепят. Пожелава си да отминава и пандемията, която е много тежка за всички. Споделя, че от два месеца никъде не ходи, за да не се зарази. „Това е много болно, особено в положението, в което се намирам аз, когато е много важно да имаш приятели до себе си, които да разнообразяват тежкото ти ежедневие”. 

c