Бизнес Водещи новини - дясно

Учен: Годината със суша в Добруджа, не е прецедент, а белег за цикличност

Отиващата си 2020 година, която със сушата свали производството на пшеница в Добруджа, не е прецедент, а белег за цикличност, заяви в интервю за БТА професор д-р Иван Киряков, завеждащ “Селекция на зърнено-житните и бобовите култури” в Добруджанския земеделски институт. По думите му подобна ситуация в региона – с много оскъдни валежи, се повтаря през седем-осем години.
Ученият коментира, че големият проблем в зърнопроизводството е не толкова сушата, колкото коренно променената сортова структура в отглеждането на културата. Според професор Киряков около 90 на сто от площите с пшеница в страната вече се засяват с чужди сортове, които изискват повече продуктивна влага. Ученият смята, че държавата трябва да помогне в постигането на баланс като в определен дял от масивите се отглежда българска селекция, която в екстремни условия дава по-стабилни добиви.

Професор Киряков, прецедент ли е 2020 година със сушата, която свали повече от три пъти производството на пшеница в Добричка област – традиционен лидер в отглеждането на зърнената култура?

Годината може да бъде определена като естремна не само за Добричкия регион, но и за района на Ямбол, Бургас, Шумен, Силистра като след голямото зимно засушаване нямаше валежи на някои места и през пролетта и лятото. Така зърнопроизводителите в Добричка област прибраха едва по 178 килограма пшеница от декар, добивите от царевицата в някои райони паднаха под 200 килограма, а от слънчогледа – под 100 килограма от декар.
Стопанската 2019-2020 година не е прецедент, макар метеорологичната клетка на Добруджанския земеделски институт да измери едва 40 на сто валежи спрямо средната годишна норма в региона. Сходни по оскъдица на влагата са и 2001, 2007-2008, 2010-2011, 2012 година. В средата на 90-е години също имаше голямо засушаване. Общо взето такава ситуация в земеделието в Добруджа настъпва през 7-8 години и е белег за цикличност. Проблемът обаче не е толкова в засушаването, колкото в сортовата структура на пшеницата, която в последните години коренно се промени.

Говорите за “настъплението” на чуждата селекция?

Чуждите сортове пшеница, които вече заемат около 90 на сто от площите със зърнената култура в цялата страна, изискват много продуктивна влага и високи торови норми. Освен това технологията на отглеждане на всеки сорт има специфични изисквания. А в такава екстремна ситуация българската селекция дава по-стабилни добиви. За съжаление, институтът, който е държавна структура, няма възможност за агресивен маркетинг, с какъвто привличат земеделските производители западните компании.

Зърнопроизводители споделят, че в лошата стопанска година масивите с българските и чуждите пшеници не са се различавали особено…

Сега е модата да се отхвърля всичко родно. Твърдя, че “Енола”, създадена преди години в научния институт, продължава да държи висок стандарт, а сортовете от новата генерация – “Драгана”, “Киара”, “Мерилин”, “Пчелина”, отстъпват на продуктивността на западната селекция със 100-150 килограма, като достигат до 700-750 килограма среден добив. В сушата обаче българските пшеници, създадени за местните условия, са по-пластични и производството им изисква по-ниски разходи.
При тазгодишната есенна сеитба – след слабата реколта през лятото – земеделските стопани проявиха по-активен интерес към семената на Добруджанския земеделски институт. Но базовите семена, които се подготвят в научния институт, вече са много по-малко. Ако в минали години селекционната база е предоставяла за есенната кампания около 2000 тона, сега разполагахме с 400-500 тона и нито едно зърно не остана. Разумното е в сортовата структура да се постигне баланс и определен процент от площите да се засява с българска селекция, която дава възможност за устойчиви и по-добри добиви в екстремни условия. Държавата може да окаже подкрепа като възложи производството на определено количество базови семена от български сортове, което би било защита и за земеделските производители. Сигурен съм, че след пет-шест години отново ще се търси качествена пшеница, от която ще се меси хляб без подобрители.

А има ли “вина” и състоянието на полезащитните пояси в Добруджа за лошата реколта?
Полезащитните пояси в Добруджа, създадени през 50-е години на миналия век, са уникално мелиоративно съоръжение в района на Балканите с много важна роля за зърненото производство. Дървесните видове са подбрани така, че да имат дълъг живот и да спират ветровете, запазвайки плодородието на чернозема. За съжаление, в доста пояси, по мое впечатление, храстите, които предотвратяват изпаряването на влагата през лятото, са премахнати.

При падналите напоследък валежи какво е състоянието на младите пшеници в региона?

Посевите вече са закалени. В сравнително топлото време в отделни полета има нападение от житни мухи. Понатрупа се влага, но трябва да навали сняг и да паднат още много дъждове до новата реколта.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *