Как добруджанци са посрещнали Коледа в далечната 1929 година – празник във време на разочарования

Връщаме се 90 години назад, за да открием настроенията на добруджанци в пожълтелите страници на вестник „Единство“ - независим ежедневник, излизал тогава в Южна Добруджа, която е под румънска окупация. Как местното население посреща Коледа и какви са надеждите му за новата година четем в последния брой на вестника от 1929 година и първия за 1930 година. Четем и откриваме общото – сега сме в криза и преживяваме трудна година, онова време също е било тежко за хората, време на разочарования. Но както пише вестникът, „въпреки тежката година, която е отчаяла всички, добруджанци ще изпълнят всецяло коледните обичаи“. Как са описани те?

„От незапомнени времена българското население от Добруджа посреща по най-тържествен начин светлия празник на Рождество Христово – Коледа. Още през коледните пости малките добруджанчета се събират в някоя нарочно определена стая, избират си главатар, обикновено тоя, който знае да сври на някой инструмент – гайда, кавал, гъдулка и в по-ново време хармоника, и да има хубав глас, и започват да заучават коледни песни“.

Разучаването на песните продължава близо месец. Следва подготовката на коледарите.

„Щом наближи Коледа, започват да се готвят – варакосана бъклица /б.р. украсена с варак – много тънък лист метал/, меден кавал и украсена гайда, укичен с пуканки и цветя калпак, пшеничен кравай и характерните добруджански дрехи – червен пояс, сини аба потури, бяла с червени ширити риза и дълъг с гугла сив ямурлук.

В навечерието на Коледа се събират всички от дружината, казват молитвата и обикалят всички селски къщи.

„Във всяка една пеят коледни песни, играят ръченица и казват благопожелания на стопаните. Събират много краваи, бахур, ризи, кърпи и пари, събират се на следващата вечер и разделят помежду си събраното, като устройват един приятелски гуляй.“

Ето и една предпразнична кореспонденция от Балчик, която звучи доста тъжно:

„Макар унилостта на търговския и еснафски свят, в града се чувства радостта за светлите празници, пред които мало и голямо сякаш трепват, може би спомнили за безвъзвратно отлитналите в миналото безгрижни дни. По стръмните улици, побелели от първия сняг, се движат деца радостни – единствени, които посрещат праздниците със своето безгрижие. Дюгените, магазините, кръчмите и кафенетата – едно време буйни средища на добруджанци, днес празднично са разтворили вратата, но в тях далеч не се чувствува духа на праздника. И камбаните на двете черкви сякаш не предизвестяват рождението на Богочовека, а тъжната процесия на умирающия градец, на чийто бряг само пенещите вълни разправят за миналото, заронили сълзи за настоящето.“

А какво е било настоящето? През 20-те години населението е страдало от поредица рестриктивни поземлени закони, които са тормозили изключително много малцинствата в Румъния, включително и българското в Южна Добруджа. Румънската държава е изземвала една трета (третина) от частните земеделски земи и така населението се е потискало, а икономическата му сила се е отнемала. Правата на малцинствата са били погазвани, затова добруджанци са искали Закон за малцинствата. „Нова година – нови надежди“ е озаглавена статията във в. Единство:

„Сме пред прага на новата 1930 година. От редица години нашите основателни надежди за по-добро бъдеще са оставали все неосъществени. Вместо да ни се подобри положението, ние забелязваме, че от ден на ден изпадаме в по-голяма изнемога. Сякаш зъл демон ни дебне и ни крои всеки момент нещастия. Годината 1929 беше годината на нашите разочарования. Нищо от очакваното не се сбъдна, красивите думи останаха само празни обещания и като една последна подигравка, все още продължават да ни мамят с обещания. Най-голямото бедствие за Добруджа – Закона за земите, като тежко бреме тегне над омаломощения народ. Най-голямата наша надежда за 1930 година е изменението на тоя драконовски закон, който съсипа економически местното население. Дано навреме управленците се вслушат в отчаяните вопли на измъчения добруджански народ. Ние, българското малцинство от Ромъния, очакваме гласуването и на закона за малцинствата. Избираха се комисии за малцинствата, и все абсолютно нищо не е направено. Дано новата 1930 година ни донесе като дар закона за малцинствата.“

И още един акцент – „Коледа в Кюстенджа“, където българите отбелязват празника с вечеринка и забава:

„И тази година българското Общество от града прекара празниците по обичайно. На първият ден след богослужението в салона „Извор“ се състоя ученическа забава. Децата декламираха, хорът пя коледни песни и се представи хубава пиеска, която остави отлично впечатление сред посетителите. На втория ден се състоя традиционната вечеринка, която беше добре посетена. Присъства също и част от екипажа на българския търговски параход „Бургас“, който по празниците не можа да разтовари и престоя до събота, когато замина за Варна. През трите дена на празниците екипажа се радва на гостоприемството от страна на гражданите. Парахода беше посетен от много граждани. В петък пристигна и парахода „България“, който до вечерта разтовари и замина.“