Коледните хлябове на добруджанката – умение, любов и истинско изкуство

Приготвянето на обредния хляб е първият и най-важен ритуал, който бележи началото на всеки празник, създава специфичната за всеки обичай атмосфера и придава неповторим облик на трапезата, споделя етнографът от Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова.

По думите й за добруджанката месенето на хляб е свещен ритуал. От най-хубавото брашно, пресято през три сита, стопанката замесва тестото и моделира специфичната за всеки обреден хляб пластична украса. Чрез наследените отколешни символи, знаци, орнаменти тя изразява своите надежди и вярва, че радостното очакване за здраве, късмет, берекет ще се сбъдне.

Изключително разнообразни по форма, украса и названия са коледните хлябове, символ на здраве и живот, плодородие и изобилие, начало на новата слънчева година. Според прeдназначението си и функцията в обичая те могат да бъдат обособени в три групи. Хлябовете, посветени на самия празник – Бъдни вечер и Коледа, се наричат „богова пита”, „боговица”.

Обикновено те са с кръгла форма – символ на раждането на Новото слънце и Младия Бог, на един ограден и защитен, непристъпен за зли сили земен свят, и са „нашарени” най-често с кръстен знак.

С богата пластична украса се отличават хлябовете, посветени на дома и стопанството. Те представят земеделския бит на добруджанеца и са послание какво трябва да бъде защитено и получено през следващата година. Различните орнаменти от парченца тесто са модел на конкретно пожелание и отразяват определен вид стопанска дейност. Те символизират труда на селянина, надеждата за плодородие и честити дни, и определят многообразието от названия на хлябовете: „рало“, „къща ”, „нива” „харман”, „лозе“ и др. Венци от вечнозелени растения, нанизани на червен конец пуканки, орехи, сушени плодове, стрък чeмшир или босилек красят кравая за станеника. Варакосаната „златна китка“ е символ на слънцето и топлината, на богатство и чистота. С особено старание се приготвят моминските краваи, с които всяка девойка посреща и дарява своя избраник от коледарската дружина и засвидетелства своята любов и скопос.

Украсата върху тези хлябове – зеленина, цветя, семена, плодове, има подчертано продуцираща роля и е свързана с идеята за предстояща женитба. Свършат ли с обиколката на селото, коледарите подреждат „витите-превити” краваи, наддават за тях, като всеки се старае да откупи хляба на своята любима. А после цялото село узнава коя мома е най-скопосна, коя е измайсторила най-красивия коледен дар.

С умение и любов добруджанката извайва коледните хлябове и ги превръща в истинско изкуство. Всяко изображение има свой език – наглед непонятен, но разгадае ли го човек, ще се докосне до необятния, вълшебен свят от древни представи и вярвания, ще улови многопластовото послание на предците, което носи празникът.